Цветан Каролев (оперен певец)

български певец
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Цветан Каролев.

Цветан Райчев Каролев е български оперен певец,[1] баритон, заслужил артист от 1949 година.

Цветан Каролев
български певец
BASA 690K-1-8-2 Tsvetan Karolev - jubilee.jpg
Цветан Каролев в юбилейна брошура за 25-годишнината му на сцена. Източник: ДА „Архиви“, 1935 г.
Роден
Починал
Музикална кариера
Инструментивокал
Групова снимка по случай юбилея на Иван Вулпе от 1924 г. Каролев е деветият прав от ляво надясно на втория ред

БиографияРедактиране

Цветан Каролев е роден през 1890 година в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева. В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.

Средното си образование завършва в София през 1909 година. На 25 ноември 1910 година прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на разбойника в операта „Сиромахкиня“. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.[2]

От 1915 до 1917 година Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 година – в Берлин. След завръщането си в България през 1919 година продължава изявите си в Българската оперна дружба. Активната му певческа кариера трае до 1937 година, като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 година работи като инспектор в Софийската народна опера.[2]

Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България.[3] Измежду тях са:

През 1949 година получава званието „заслужил артист“, а през 1959 година – орден „Червено знаме на труда“.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2.
  2. а б в г Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 272 – 273. (на български)
  3. Спомен за Цветан Каролев, „Алегро виваче“, 29 октомври 2010, Сайт на Българското национално радио. (мъртъв линк)