Цветан Петров (инженер)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за инженера. За революционера, вижте Цветан Петров (революционер).

Цветан Стефанов Петров (Цинцарски) е български радиоелектронен инженер, специалист по електронноизчислителна техника и любител краевед с 2 публикувани книги.

Цветан Петров
български инженер и краевед

Роден
Техника
Област Електроника
Научна дейност
Област История

БиографияРедактиране

Цветан Петров е роден на 26 декември 1940 г. в село Долна Гнойница (сега Михайлово, област Враца). Завършва гимназия в Монтана и електроинженерство във факултет „Радиоелектроника“ на ВМЕИ „Ленин“ в София.

Петров е от поколението български инженери, работили за развитието на електрониката в България. Те в много кратък срок трябва да овладеят новостите в радиоелектрониката и да преминат от технологията на обемен монтаж и електронни лампи към печатен монтаж на електронната апаратура, използване на нови схемни решения с внедряване на полупроводникови елементи, а по-късно и на интегрални схеми на базата на постиженията в микроелектрониката. Започва работа в края на 1960-те в Завод за изчислителна техника – София (ЗИТ) по внедряването и производството на първата серийно произвеждана в България електронноизчислителна машина ЗИТ-151, по лиценз на Facom – Япония. ЗИТ-151 е изпълнена изключително с полупроводникови прибори – транзистори и диоди. Година по-късно участва във внедряването и производството на ЕИМ от единната система за социалистическия лагер ЕС 1020, която е от по-ново поколение и е изградена с интегрални схеми с ниска степен на интеграция. През 1980 г. в ЗИТ се усвоява и производството на ЗИТ 500Т и ЗИТ 500М – системи за цифрово-програмно управление (ЦПУ) за металорежещи машини по лиценз на японската фирма Fanuc (съответно фирмените изделия Fanuc 5T и Fanuc 5M). И двете електронни управления се внедряват в металорежещите машини, произвеждани от заводите на ДСО „ЗММ“. Петров работи по внедряването и техническото обслужване на ЦПУ в заводите на ДСО „ЗММ“, където след продължителна работа като заместник-директор и директор в предприятия от машиностроенето, се пенсионира през 2002 година като изпълнителен директор на Институт за металорежещи машини и инструменти АД – (ИММИ), София.

След пенсионирането си Петров, в съавторство със Захари Илчев, подготвя краеведско изследване за родния си край и през 2006 г. издава книгата „Разказ за Михайлово“[1]. Изследванията си върху родовите връзки на фамилиите в родното му село от заселването до днес публикува през 2008 г. под заглавието „Родове от село Михайлово“[2].

ПубликацииРедактиране

  • (със Захари Илчев) Разказ за Михайлово. В. Търново, ПИК, 2006, 294 с. ISBN 954-736-139-2
  • Родове от село Михайлово. В. Търново, ПИК, 2008, 387 с. ISBN 978-954-736-187-4

БележкиРедактиране

  1. Маринова, Ирина. Представяне на авторски труд. Родознание, год. XII, брой 1, 2007, с. 69
  2. Маринова, Ирина. Втора авторска книга за село Михайлово. Родознание, год. XIV, брой 1, 2009, с. 69