Отваря главното меню

Цветан Цветанов (композитор)

български композитор

Цветан Ценков Цветанов е български композитор, цигулар и пианист, професор.

Цветан Цветанов
български композитор
Цветан Цветанов.jpg
Роден
Починал
4 април 1982 г. (50 г.)

Националност Флаг на България България
Професия композитор
Музикална кариера
Инструменти пиано
цигулка
Активност 1956 – 1982
Семейство
Баща Ценко Цветанов
Майка Антония Аврамова

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Роден е в София на 6 ноември 1931 г. в семейството на Ценко Цветанов, писател и литературен критик, и Антония Аврамова, цигулар. Сестра му Елена Цветанова-Крушева (р. 1928) е литературовед, а брат му Поли Цветанов (р. 1950) е архитект.

Първите уроци по цигулка взема от чичо си, Владимир Аврамов, след което учи пиано при Панка Пелишек. През 1956 г. завършва с отличие по специалност „композиция“ Българската музикална академия в класа на Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров.

В периода 1956-1958 г. работи като редактор в Дом за народно творчество, в периода 1960 – 1965 г. е асистент на Александър Райчев, през 1969 г. е доцент по хармония.

През 1969 г. се жени за Гергана Владова-пианист, преподавател в Българска държавна консерватория – поп и джаз-пиано. Имат две деца Зорница Цветанова (р. 1978), пианист, и Орлин Цветанов (р. 1980), цигулар.

В периода 1973-1980 г. е секретар на Съюза на българските композитори, и е заместник-ректор на Българска държавна консерватория.

Творчеството на Цветанов е проникнато също така от духа и аромата на народната музика. Има големи заслуги за художествената обработка на българските народни песни.

Умира на 4 април 1982 г. в Париж, Франция.[2]

ПроизведенияРедактиране

 
Паметна плоча на композитора Цветан Цветанов, ул. „Аксаков“ № 50, София

Музикално-сценичниРедактиране

БалетиРедактиране

  • „Орфей и Родопа“ (1960)
  • “Легенда за Сибин (1982) – сюита

Хорово-оркестровиРедактиране

  • „Великото начало“ ­ симф. поема за рецитатор и оркестър (1961);
  • „Стълбата“ ­ балада за алт, хор и оркестър (1966);
  • „Балада за целувката на Ботев“ за хор и симфоничен оркестър (1979);
  • „Завръщане при подвига“ за четец и духов оркестър (1977);
  • „Молитва от Ботев Връх“ (1977)
  • „Безсмъртие“ – оратория по текстове на Веселин Ханчев, Блага Димитрова и цитати от защитната реч на Г.Димитров на Лайпциския процес.

За симфоничен оркестърРедактиране

  • Симфонии: №1 (1964); №2 (1969); №3 (1972); №4, (1974)
  • Симфониета (1956)
  • Симфонична сюита из балета „Орфей и Родопа“ (1961)
  • Увертюра (1968)
  • „Радостна увертюра“ (1971)
  • „Празничен концерт“ (1974)
  • Симфонични вариации (1976)

За духов оркестърРедактиране

  • „Април 1876“ ­ – увертюра (1969)

За камерен оркестърРедактиране

  • Симфония № 4 (1975)
  • Концертино за пиано и камерен оркестър (1970) – и разработка за две пиана.

Камерна музикаРедактиране

  • Тема с вариации за струнен квартет (1955);
  • Соната за цигулка и пиано (1955);
  • 20 леки пиеси за цигулка и пиано (1965);
  • 2 пиеси за флейта и пиано (1968);
  • Концертна пиеса за флейта и пиано (1969);
  • Прелюд, песен и хорал за цигулка и пиано (1975);
  • Соната за виолончело и пиано (1979).

За пианоРедактиране

  • Сонатина (1967)

За народен оркестърРедактиране

  • „Плетеница“ (1982)

Много песни за самодейни, детски, войнишки народни хорове, обработки на народни песни, филмова музика, музика към театрални постановки, произведения за духов оркестър и др.

НаградиРедактиране

  • Награда от Съюза на българските композитори за „Соната за цигулка и пиано“ и „Симфониета“ (1956)
  • Орден Кирил и Методи І степен
  • Орден Червено знаме на труда (1980)
  • Орден Народна република България І степен (1981)
  • Лауреат на Димитровска награда за 3-та симфония (1974)
  • Награда Димитровски Комсомол за литература и изкуство (1979)
  • Заслужил артист (1977)
  • Отличие на международната трибуна в Париж (1979)
  • Награда на ЦС на БПС за литература и изкуство (1982)
  • Награда за целокупно творчество на СБК (посмъртно)

ИзточнициРедактиране