Цветко Караджов

Цветко Кралев Караджов е деец на Българската комунистическа партия.[1]

Цветко Караджов
български комунист
Роден
Починал
1993 г. (73 г.)

Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Цветко Караджов е роден в 1920 година в разложкото българско село Долно Драглища. Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. В 1942 година става партизанин в четата на Иван Козарев с партизанско име Паница и е неин политкомисар.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. работи в отдел Инспектората към Генералния щаб на младежките бригади на Работническия младежки съюз. Завършва право в Софийския университет и Военна академия в Москва, СССР. Служи в Българската народна армия и достига военно звание полковник.[1]

Преподава във Военната академия „Г. С. Раковски“ и от 1971 година до 1975 година е военно аташе в Ханой, Виетнам.

След песнионирането си пише книга за починалата си съпруга Верка Манолова Караджова. Автор е на мемоарна книга за комуниста Георги Караджов-Рилски (1967).[2] и на мемоарната книга „С Иван Козарев по пътеките на Пирин“ (1978).[1][3]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 197. Посетен на 2 септември 2015.
  2. Караджов, Цветко. Георги Караджов-Рилски: Биографичен очерк. София, Издателство на БКП, 1967.
  3. Караджов, Цветко. С Иван Козарев по пътеките на Пирин. София, Народна младеж, 1978.