Цветница
Тази статия е за празника. За селото в област Търговище вижте Цветница (село).
Цветница (Вход Господен) е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
| Цветница | |
|---|---|
 Вход Господен в Йерусалим, мозайка от Капела Палатина в Палермо | |
| Други имена | Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден, Палмова неделя |
| Празнува се от | всички християни |
| Вид | християнски, религиозен и народен |
| Значение | отбелязване влизането на Христос в Йерусалим |
| Дата | подвижен празник, неделя преди Великден |
| Дата 2022 | 10 април/17 април |
| Дата 2023 | 2 април/9 април |
| Дата 2024 | 24 март/28 април |
| Свързан с | Великден Страстна седмица |
| Цветница в Общомедия | |
Пада се винаги на 6-тата неделя на Великия пост, но по изключение, на този ден се разрешава яденото на рибни ястия.[1]
Отбелязва се моментът на влизането на Исус Христос в Йерусалим и началото на събитията от Страстната седмица. Освен това е и един от най-популярните и всеобхватни именни дни - на хората, чиито имена са свързани по някакъв начин с растителността.
Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са в древни митологични представи и обичайни норми.[2] Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви - Палмова неделя. Символ на празника са върбовите клонки, напомнящи за палмовите клонки, с които Христос е акламиран при портите на града.
Влизане на Христос в Йерусалим Редактиране
Исус влиза в Йерусалим, заедно с някои от най-видните си ученици, в дните около еврейския празник Пасха (по повод началото на Изхода).
Това става след като е възкресил престоялия 4 дни в гроба Лазар от Витания, брат на сестрите Марта и Мария. Вестта за това чудо вдъхновява много хора (описвани като хиляден народ) да го пресрещнат, докато пътува със свитата си.
Пътят на Исус и апостолите към столицата на провинцията минава покрай село Витфагия, където той праща двама от апостолите да му доведат вързаната в началото на селото ослица (магарица) и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо им са, да кажат, че това е потребно на Господ. Като научават, че е за него, собствениците им дори с радост се разделят с добичетата. Христос възсяда възрастното животно и яздейки го (в съгласие с пророчествата, засягащи този момент), той влиза тържествено в Йерусалим, което е описано в Новия завет.
Народът, виждайки в него Месията, възторжено размахва палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеят следния химн: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Под нозете му вярващите разстилат дрехите си и пръскат маслинови клонки. На това се възпротивяват фарисеите, настоявайки Христос да забрани на хората да го възхваляват по този начин, на което той отвръща: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. Шествието продължава и минава по Елеонското възвишение до Храма. Дворът му по това време е превърнат в тържище - обменят се пари и се продават нужните за жертвоприношенията в чест на Йехова гълъби. Христос разгонва сборището, по същество произнасяйки първата си проповед в града - че Вторият храм би трябвало да се зачита занапред в ролята му на Божи дом и да не се използва за ничии финансови изгоди. После на място върши ред изцерения на болни и недъгави хора.
Църковни обреди Редактиране
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с клонките портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.
Народни обичаи и вярвания Редактиране
Празничната обредност се разгръща в няколко взаимно пресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически действия с върбата. Сутринта в църквата се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазват от злини и дават здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичаят да се забиват върху гробовете при обичайното им за деня посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.[3] Съществувала е и практика върбови клонки да се закачват и на кръста (в анатомически смисъл) - против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.
На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.[2] Той е вторият кръг обичаи и е свързан с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.[1]
Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.[1] На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене, а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене. Тогава се приготвят специални хлябове за обредите, свързани с тях, както и за раздаване на гробищата.[1]
Имени дни Редактиране
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения или някак свързани с тях:
- Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[4]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
- Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
- Бор, Борян(а)
- Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка)
- Гергин(а), Гроздан(к)а
- Далия (съответства на Гергина), Дафина, Делян(а), Детелин(а), Диляна, Дилян, Дренка
- Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
- Жасмин(а)
- Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
- Ива (име на върба), Иглика
- Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Кала, Калин(а), Китка
- Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво - има и мъжки вариант: Лаврентий, Лавр), Люляна
- Магнолия, Малин(а), Маргарит(а) - съществува и англоезична вариация (Дейзи), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
- Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
- Орхидея
- Петуния, Пламен(а) (от „пламъче“)
- Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росиана, Росен, Росица, Росина, Росна, Ружа
- Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“)
- Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
- Фидан(ка)
- Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир, Цветомила.
- Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмин(а) - вариант на Жасмин(а)
Бележки Редактиране
- ↑ а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 70. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ а б Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 69. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 69 – 70. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ Български лични имена. // bulgarian-folklore.com, 12 февруари 2009. Посетен на 7 април 2015.