Уикипедия

Цветница

християнски празник
Disambig.svg Тази статия е за празника. За селото в област Търговище вижте Цветница (село).

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. Символ на празника са върбовите клонки.

Цветница
Meister der Palastkapelle in Palermo 002.jpg
Вход Господен в Йерусалим, мозайка от Капела Палатина в Палермо
Други именаВръбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден, Палмова неделя
Празнува се отвсички християни
Видхристиянски, религиозен и народен
Значениеотбелязване влизането на Христос в Йерусалим
Датаподвижен празник, неделя преди Великден
Дата 202210 април/17 април
Дата 20232 април/9 април
Дата 202424 март/28 април
Свързан сВеликден
Страстна седмица
Цветница в Общомедия

Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са в древни митологични представи и обичайни норми.[1]

Религиозна страна на празникаРедактиране

 
Влизането на Христос в Йерусалим

На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.

Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.[2]

Народни обичаи и вярванияРедактиране

На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене, а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене. На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.[1]

Празничната обредност се разгръща в няколко взаимнопресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически дейсвия с върбата. При посещение на сутрешната църковна служба от храма се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазват от злини и дават здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичаят да се забиват върху гробовете при обичайното им за деня посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.[3]

Вторият кръг обичаи са свързани с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.[2]

Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.[2]

На Цветница се приготвят специални хлябове за обредите, свързани с моминските обичаи и игри, както и за раздаване на гробищата.[2]

Имени дниРедактиране

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

  • Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[4]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
  • Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
  • Бор, Борян(а)
  • Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка)
  • Гергин(а), Гроздан(к)а
  • Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Диляна, Дилян, Дренка
  • Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
  • Жасмин(а)
  • Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
  • Ива (име на върба), Иглика
  • Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Кала, Калин, Китка
  • Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво), Люляна
  • Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
  • Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
  • Орхидея
  • Петуния, Пламен(а) (от „пламъче“)
  • Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росиана, Росен, Росица, Росина, Росна, Ружа
  • Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“)
  • Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
  • Фидан(ка)
  • Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир, Цветомила.
  • Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 69. ISBN 954-8289-03-2.
  2. ↑ а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 70. ISBN 954-8289-03-2.
  3. ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 69 – 70. ISBN 954-8289-03-2.
  4. ↑ Български лични имена. // bulgarian-folklore.com, 12 февруари 2009. Посетен на 7 април 2015.

Вижте същоРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цветница&oldid=11721550“.