Цезаропапизъм е принципът и идеята, че в една държава цезарят или царят има по-голяма власт от папата. Такава е държавната традиция на всички източноправославни държави. Това понятие вероятно е използвано за първи път от Юстус Хенинг Бьомер (1674–1749)[1]. В крайната форма на цезаропапизма, държавният глава е върховен глава и на църквата, като по този начин църковните институции попадат под контрола на държавата. Това е осъществено от Иван Грозни в Русия, и от Хенри VIII в Англия, през 16 век.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране