Цезар Франк

белгийски композитор, органист и музикален педагог
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезар.

Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк (на френски: César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck[1]) е френски композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, нареждан сред най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век. Получава френско поданство през 1870 г.

Цезар Франк
César Franck
белгийски композитор, органист и музикален педагог
César Franck by Pierre Petit.jpg
Роден
Починал
8 ноември 1890 г. (67 г.)
Погребан Монпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност  Франция
Работил в композитор, органист, педагог
Музикална кариера
Стил опера, симфония, класическа музика
Инструменти орган
Влияния Ференц Лист, Рихард Вагнер

Подпис Franck César signature 1886.jpg
Уебсайт www.cesar-franck.org
Цезар Франк в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Кооперацията роден дом на Цезар Франк в Лиеж

Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837 г., отива в Парижката консерватория. След завършването ѝ през 1842 г. той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 г. отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.

През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност – както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист – от 1847 до 1851 г. в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 г. - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.

През 1858 г. той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868 г., когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 г. до края на живота си. Негови възпитаници са Венсан д'Енди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Анри Дюпор. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.

Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма – метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.

Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфония в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюд, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за цигулка и пиано в ла-мажор (1886) и Клавирен квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.

 
Гробът на Цезар Франк в Париж

През 1890 г. Франк претърпява инцидент, след като файтонът, в който пътува, е блъснат от теглен от коне трамваен вагон. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата вследствие на белодробни усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.

ПроизведенияРедактиране

Цезар Франк оставя 97 музикални произведения.

Оркестрова музикаРедактиране

  • Symphonie en ré mineur (FWV 48)
  • Les Djinns (FWV 45)
  • Le Chasseur maudit (FWV 44)
  • Les Éolides (FWV 43)
  • Psyché (FWV 47)
  • Variations symphoniques pour piano et orchestre (FWV 46)
  • Grand concerto pour piano et orchestre n° 2, en si mineur, opus 11

Камерна музикаРедактиране

  • Sonate pour violon et piano en la majeur (1886) (FWV 8)
  • Trio pour piano, violon et violoncelle en fa# mineur opus 1 numéro 1
  • Quatuor à cordes en ré majeur (1889) (FWV 9)
  • Quintette pour piano et cordes en fa mineur (1879) (FWV 7)

Музика за пианоРедактиране

  • Églogue op. 3 (FWV 11)
  • Premier Grand Caprice op. 5 (FWV 13)
  • Prélude, Choral et Fugue (1884) (FWV 21)
  • Prélude, Aria et Final (1887) (FWV 23)

Религиозна музикаРедактиране

ОраторииРедактиране

  • Ruth (1846) (FWV 51)
  • Rédemption (1874) (FWV 52)
  • Les Béatitudes (1879) (FWV 53)
  • Rebecca (1881) (FWV 54)

МесиРедактиране

  • Messe solennelle (FWV 59)
  • Messe à trois voix (FWV 61, avec Panis Angelicus)

МотетиРедактиране

  • Quare fremuerunt gentes (FMV 67)

Музика за органРедактиране

Основните произведения, дванадесет на брой, са написани между 1860 и 1890 г.:

  • Six Pièces pour grand orgue (1860-1862)
    • Op. 16 (FWV 28) Fantaisie en do majeur (Poco lento) - 1860
    • Op. 17 (FWV 29) Grande Pièce Symphonique en fa dièse mineur (Andantino serioso) - 1860/62
    • Op. 18 (FWV 30) Prélude, Fugue et Variation en si mineur (Andantino) - 1862
    • Op. 19 (FWV 31) Pastorale en mi majeur (Andantino) - 1863
    • Op. 20 (FWV 32) Prière en do dièse mineur (Andantino sostenuto) - 1860
    • Op. 21 (FWV 33) Final en si bémol majeur (Allegro maestoso) - 1862
  • Trois Pièces pour grand orgue (1878)
    • FWV 35 – Fantaisie en la majeur (Andantino)
    • FWV 36 – Cantabile en si majeur (Non troppo lento)
    • FWV 37 – Pièce Héroïque en si mineur (Allegro maestoso)
  • Trois Chorals pour grand orgue (1890)
    • FWV 38 – Choral n° 1 en mi majeur (Moderato)
    • FWV 39 – Choral n° 2 en si mineur (Maestoso)
    • FWV 40 – Choral n° 3 en la mineur (Quasi allegro)

ОпериРедактиране

  • 1841 : Stradella, опера (CFF 229)
  • 1851-1853 : Le Valet de ferme, опера (CFF 230)
  • 1879-1885 : Hulda, скандинавска легенда (FWV 49)
  • 1888-1890 : Ghiselle, лирическа драма (FWV 50)

БележкиРедактиране

  1. Първото име се произнася на френски като Сезар.