Цеко Торбов

български философ

Проф. Цеко Николчов Торбов е български правист, философ и университетски преподавател, най-известен с преводите си на Имануел Кант, направени с неговата съпруга Валентина Топузова, той е смятан за най-значимия в България последовател на Имануел Кант в областта на философията на правото.[1]

Цеко Торбов
български философ
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Кантианство
Интереси Философия на правото
Образование Гьотингенски университет

БиографияРедактиране

Роден е в 1899 г. в Оряхово в семейство по произход от румънското село Гопеш, Битолско. Баща му е първи братовчед с архитект Наум Торбов. Защитава докторат по право в Гьотинген през 1923 г. Впоследствие преподава международно право, философия на правото и немски в България. Между 1956 и 1980 г. превежда основните съчинения на Кант. За тях получава Хердерова награда от Виенския университет през 1970 г. Преподавал е в Софийския университет, както и във Висшето училище за финансови и административни науки (днес УНСС)[2].

Цеко Торбов има принос за подобряване на италианския превод на „Критика на чистия разум“.

ПаметРедактиране

В Нов български университет на името на Цеко Торбов е кръстена аудитория.[3]

На 15 май 2019 г. е организирана национална научна конференция по повод 120 години от рождението му.[4]

БиблиографияРедактиране

За него
  • Димитър Цацов. Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов. С., 1999, ISBN 954-676-046-3
  • Весела Ляхова. Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов. С., Графика 19, 2001

БележкиРедактиране

  1. Росен Ташев, Кантианското направление в българската правна философия, Legaltheory.org.
  2. История и Теория на правото. Видни Юристи. БАН, София, 1992, стр. 8.
  3. Аудитории на НБУ, сайт на НБУ.
  4. Национална научна конференция по повод 120 години от рождението на проф. Цеко Торбов, сайт на НБУ.

Външни препраткиРедактиране