Централен (район на Пловдив)

Район Централен е най-големият от шестте района на град Пловдив.

Централен
— район на Пловдив —
Кметството на район Централен
Кметството на район Централен
България
42.1444° с. ш. 24.7469° и. д.
Централен
Пловдив
42.1444° с. ш. 24.7469° и. д.
Централен
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
ОбщинаОбщина Пловдив
Част отПловдив
Население77 хил. души (2011)
КметГеорги Стаменов
Основаване1995 г.
ЕКАТТЕ56784-01
Пощенски код4000
Официален сайтwww.plovdivcentral.org
Централен в Общомедия

Разположение и структура

редактиране

Границите на района са – на изток – булевардите „Източен“ и „Асеновградско шосе“, на юг – жп линия Свиленград-Пловдив, на запад – жп линия Централна гара ПловдивФилипово и на север – северният бряг на река Марица, включително остров Адата.[1]

Районът включва в себе си кварталите:

Официално по-голямата част от района се води „Централна градска част“, като това покрива карето между булевардите „Руски“, „Христо Ботев“, „Цар Борис III Обединител” и „Шести септември“. Районът около „Духовна семинария“ няма официално название като отделен квартал. В миналото частта на юг от Джамбаз тепе е била известна като „Католишки квартал“, сега тази част е размита между булевард „Мария Луиза“, „Централна градска част“, улица „Богомил“, магазин „Евмолпия“ и квартал „Каменица I“. С названието жк „Младежки хълм“ се означава зона от хълма до булевард „Свобода“. Новите жилищни сгради около спортната зала „Колодрума“ започват да обособява нов квартал „Колодрума“.[2]

Голяма част от улиците на „Централен“ са павирани със сиенитени кубове, изработени от съборения 7-и хълм на града – Марковия (Марково тепе).

Районът в сегашните си граници е създаден със Закона за териториално деление на Столичната община и големите градове[3] през 1995 г.

Население

редактиране

В него живеят около 77 500 жители (според данните от преброяването от 2011 година).

Администрация

редактиране

Кметове на района:

  • Димитър Хаджипетров (1995-1999)
  • Чавдар Тенев (1999-2002)
  • Лазар Лазаров (2002-2003)
  • Александър Дяков (2003-2007)
  • Райна Петрова (2007-2014)
  • Георги Титюков (2014-2015)
  • Георги Стаменов (2015-)

На територията се намират следните административни служби:

На територята на района се намира и админситрацията на Община Родопи.

Инфраструктура

редактиране
 
Главната улица „Александър Батенберг

Районът покрива територията на античния град Филипопол и Старинен Пловдив. Освен тях на територията на района е изградена модерна инфраструктура. Известни улици са Главната и „Иван Вазов“.

В „Централен“ има концентрация на търговски центрове и офиси, заведения и обществени сгради.

Здравеопазване и социални домове

редактиране

На територията на района функционират следните здравни и социални заведения:

  • МБАЛ „ВМА“ с медицински център.
  • МБАЛ „Св. Мина“
  • МБАЛ „Тримонциум“
  • Диагностично-консултативен център „Св. Георги“
  • Център за спешна медицинска помощ
  • Комплексен онкологичен център
  • Детски терапевтичен център
  • Диагностично-консултативен център 2
  • Диагностично-консултативен център 6
  • Пансион за деца и юноши, лишени от родителски права „Княгиня Мария-Луиза“
  • Дневен център за възрастни

В района се намират следните учебни заведения.

Университети

редактиране

Средни училища

редактиране

Основни училища

редактиране

Институти

редактиране

Култура, спорт и забележителности

редактиране
 
Античният театър

В районът се намират повечето от забележителностите на града – римския стадион, римския одеон, форума, античния театър, часовниковата кула, пешеходната улица „Княз Александър I“.

На територията на района се намират Спортен комплекс „Академик“ със спортна зала „Академик“ и зала „Колодрума“.

Въпреки че районът е най-силно урбанизирана, територията му е озеленена. В района се намират парковите пространства на

Паметници

редактиране

Повечето паметници в Пловдив са на територията на района.

Районът е наситен с множество паметници и постаменти на бележити личности и събития, свързани с историята на града. Най-известните са паметниците

Повечето храмове в Пловдив са на територията на района.

 
Изглед към тепетата

Източници

редактиране