Централна минерална баня

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район „Оборище“. Тя е паметник на културата с национално значение.

Централна минерална баня
Местоположение
Вид	Обществена баня
Местоположение	София, България
Архитект	Петко Момчилов Йордан Миланов
Стил	Сецесион
Изграждане	1913 г. възстановена 1950 г. реконструирана 2010 – 2015 г.
Статут	Регионален исторически музей – София, паметник на културата
Централна минерална баня в Общомедия

Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

Открита е на 13 май 1913 г. и е една от най-модерните в Европа. Има два етажа, като общото ѝ пространство е 5000 кв.м. Обслужва се от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия. Двата големи басейна са с температурата на водата 23 – 26 градуса, а в по-малки топли басейни температурата е 37 и 46 градуса, използват се за лечение на ревматизъм. Минералната вода е с дебит 110 литра в секунда. Цените за ползване на банята я правят достъпна за всички слоеве от населението.

Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, дебитът на минералния извор също е засегнат, но по-късно банята е напълно възстановена.

Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. Дълго време не се работи за възстановяването ѝ, след това част от нея се реконструира за нуждите на Софийския исторически музей.

История на банята

Предистория

Развитието на модерни градски минерални бани е една от важните задачи за общинския съвет веднага след Освобождението. През март 1880 г. градският съвет приема решение за изграждане на нови съоръжения по съвременните изисквания, като докладът се базира на рационален подход - подадените предписания от градския доктор и градския архитект.

През 1889 г. е обявен международен архитектурен конкурс и с цел да се осигури широко участие информацията е разпространена в престижни европейски професионални издания. Получени са седем проекта, много от тях с участие на изтъкнати европейски специалисти, които са разгледани и оценени от жури с международно участие. Конкурсът е спечелен от прочутия виенски архитект Емил фон Фьорстер, който предлага голяма банска постройка в комбинация с модерен хотел. Крайният вариант на сградата, който е реализиран десетилетия по-късно след множество промени и перипетии, използва множество елементи от този първи проект. Следва да се отбележи, че общинската управа съвсем рано оценява изключителното значение на минералните води като уникален ресурс и в рамките на възможностите си инвестира значителни усилия и средства за най-оптималното им оползотворяване за благото на хората в града.

Функциониране на банята

Откритата на 13 май 1913 г. баня има два етажа, като общото ѝ пространство е 5000 кв.м. Има мъжко и женско отделение. Банята се обслужва от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия (използва се италианска кал). Със стриктен контрол не се допускат в басейните болни от кожни заразни болести. Има два басейна с температурата на водата 23 – 26 градуса; размерът им е 18 на 7 метра, като дълбочината им в едната част е 2 метра, а в другата 1,2 метра. В по-малки топли басейни температурата на водата е 37 и 46 градуса, използват се за лечение на ревматизъм. Минералната вода е с дебит 110 литра в секунда. Диференцираните цени за ползване на банята я правят достъпна за всички слоеве от населението. Работи от 5 часа сутринта до 23 часа вечерта. Дневно я посещават 800 – 1000 души.

Съвременно състояние

Към 2024 г. едната половина от сградата на Централната минерална баня се използва за постоянната експозиция на Музея за история на София, официално открита на 17 септември 2015 г. В края на 2016 г. от статута му на „общински културен институт“ музеят е реорганизиран в Регионален исторически музей – София.

Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сред тях са много документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като Княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други; произведения на приложното изкуство с висока художествена и историческа стойности – „Златната каляска“ стил Луи ХVІ, Бюрото-подарък от Бисмарк на цар Фердинанд, английския часовник, дар от кралица Виктория; стилни мебели. Някои от музейните експонати са записани в Държавния музеен фонд. В художествения фонд се съхраняват оригинални картини от изтъкнати български художници рисували София. Притежание на Софийския исторически музей е и колекцията от акварели на Йосиф Обербауер, в която е запечатан облика на София по време на Освобождението, вече напълно изчезнал. Музеят има много икони, стенописи и църковна утвар. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които са много ценни и редки. Музеят притежава и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.

Галерия

• 
  Централната минерална баня
• 
  Орнаменти на фасадата
• 
  Орнаменти на фасадата
• 
  Входът на сградата

Литература

• Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. „Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria“, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission, p. 44 – 50.
• Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples, Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
• Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.
• Начев, Ивайло. Централната минерална баня в София и общинските политики за оползотворяване минералните води в българската столица до Първата световна война, -В: БЮЛЕТИН „НАСЛЕДСТВО БГ“ – НАУЧНИ ИЗВЕСТИЯ бр. 5

Външни препратки

• Исторически фотографии на Банята и площада
• Антики „плуват“ в мъжкия басейн на Централна баня, 30.10.2009
• София иска пари от ЕС за музея в Централната минерална баня, 28.09.2010 Архив на оригинала от 2011-03-12 в Wayback Machine.