Централна минерална баня

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район „Оборище“. Тя е паметник на културата с национално значение.[1]

Централна минерална баня
Sofia Public Mineral Baths.jpg
Местоположение
Вид Обществена баня
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Петко Момчилов
Йордан Миланов
Стил Сецесион
Изграждане 1913 г.
възстановена 1950 г.
реконструирана 2010 – 2015 г.
Статут Регионален исторически музей – София,
паметник на културата
Централна минерална баня в Общомедия

Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, дебита на минералния извор също е засегнат, но по-късно банята е напълно възстановена.[2]

Входът на сградата

Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. Дълго време банята е в активна реконструкция за нуждите на Софийския исторически музей и за СПА център.

Постоянната експозиция на Музея за история на София, помещаваща се в едната половина от сградата на Централната минерална баня, е официално открита на 17 септември 2015 г. В края на 2016 г. от статута му на „общински културен институт“ музеят е реорганизиран в Регионален исторически музей – София.

Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сред тях са много документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като Княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други; произведения на приложното изкуство с висока художествена и историческа стойности – „Златната каляска“ стил Луи ХVІ, Бюрото-подарък от Бисмарк на цар Фердинанд, английския часовник, дар от кралица Виктория; стилни мебели. Някои от музейните експонати са записани в Държавния музеен фонд. В художествения фонд се съхраняват оригинални картини от изтъкнати български художници рисували София. Притежание на Софийския исторически музей е и колекцията от акварели на Йосиф Обербауер, в която е запечатан облика на София по време на Освобождението, вече напълно изчезнал. Музеят има много икони, стенописи и църковна утвар. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които са много ценни и редки. Музеят притежава и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. „Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria“, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission, p. 44 – 50.
  • Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples, Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
  • Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.

Външни препраткиРедактиране