Централноафрикански CFA франк

Централноафриканският CFA франк (на френски: Franc CFA BEAC, Franc de la Coopération Financière en Afrique centrale) е паричната единица на шест африкански държави, които са част от валутната зона на франка.

Централноафрикански CFA франк
Franc CFA BEAC
Банкнота от 500 франка
Информация
ISO 4217XAF
Въвеждане1961 г.
Страна Габон
Камерун
Република Конго
ЦАР
Чад
Екваториална Гвинея
Инфлация3% (2018 г.)
Разделениесантим (1100)
СимволFCFA
Банкноти500, 1000, 2000, 5000 и 10 000 франка
Монети1, 2, 5, 10, 25, 50, 100 и 500 франка
Централна банкаБанка на централноафриканските държави
Уебсайтwww.beac.int
Валутен курс
BGN EUR USD
Централноафрикански CFA франк в Общомедия

С указ на френското правителство от 26 декември 1945 г. CFA франкът е въведен като валута на френските територии на Западна и Централна Африка. Емитирането му на територията на Френска екваториална Африка е извършено от Централното бюро на отвъдморска Франция. На 20 януари 1955 г. е създаден Институтът по емисиите на Френска екваториална Африка и Камерун, на който са прехвърлени емисионните функции. На 14 април 1959 г. на базата на Института за емисии е създадена Централната банка на Екваториална Африка и Камерун.

С Конвенцията за парично сътрудничество от 22 ноември 1972 г. паричният съюз е реорганизиран, създадена е нова централна банка – Банка на централноафриканските държави. Тя започва дейността си на 2 април 1973 г.

Екваториална Гвинея се присъединява към паричния съюз през 1983 г., като заменя собствената си парична единица, Еквеле, с Централноафриканския CFA франк през 1986 г.[1]

На 25 април 2023 г. се провежда министерската среща на Икономическата и валутна общност на Централна Африка (Cemac) и Франция. По-специално беше обсъдена темата за CFA франка. От френска страна гаранцията, предоставена на CFA франка, и уверението за неговата конвертируемост се възприема като вектор на икономическа стабилност за региона. Франция остава „отворена“ и „на разположение“, за да продължи напред към реформа на паричното сътрудничество в Централна Африка, както успя да се осъществи в Западна Африка. Франция казва, че е готова да приеме предложенията на CEMAC.[1] Архив на оригинала от 2023-06-09 в Wayback Machine..

 
Настоящите монети в обращение

През 1973 г. започва сеченето на монети с името на Банката на централноафриканските държави от 5 франка, през 1974 г. – 1 и 10 франка, през 1975 г. – 25 франка. Монетите от тези купюри са от една и съща серия за всички страни. През 1976 г. започва сеченето на монети от 50 и 500 франка, което показва буквеното обозначение на страната (A – Чад, B – Централноафриканска република, C – Конго, D – Габон, E – Камерун). От 1996 г. буквите на страната не са показани на монети.

Екваториална Гвинея (единствената испаноезична страна на съюза) през 1985 г. издава монети от 5, 25 и 50 франка, които се различават от монетите от общата валута, като посочват валутата на испански (франкос), както и пълното име на страната на лицевата страна (а не азбучен код, както върху монети на други страни). През 1986 г. е издадена само една монета от тази валута – 50 франка, в следващите години монети от този тип не са сечени.[2] През 1992 г. започва сеченето на монети от 100 франка, а през 1998 г. – 500 франка нова серия.[3] През 2006 г. започва пускането в обращение на монети от нов тип от 1, 2, 5, 10, 25, 50, 100 и 500 франка.[4]

Банкноти

редактиране

През 1973 г. е започнато издаването на банкноти от 1972 г. На банкнотите, емитирани от различни страни, в допълнение към името на банката, е посочено и името на страната. Дизайнът на банкнотите е различен за различните страни. Банката на държавите от Централна Африка предстои да пусне нов асортимент от банкноти в шест държави от Централната Африканска икономическа и парична общност. Те ще заменят старите банкноти, официално пуснати в обращение през ноември 2003 г.

Източници

редактиране
  1. Бутаков 1987, с. 72, 128, 142, 262, 274 – 275, 324 – 325.
  2. Cuhaj 1901 – 2000 2011, с. 755.
  3. Cuhaj 1901 – 2000 2011, с. 354 – 355.
  4. Cuhaj 2001- 2011, с. 165 – 167.