Центриола
Центриолата е цилиндричен клетъчен органел, срещан в повечето животински еукариотни клетки.[1] Той липсва като клетъчна структура в клетки на висшите растения и гъбите.[2] Стените на всяка центриола обикновено са съставени от девет тройки микротубули. Отклонения от тази структура се наблюдава при зародишния стадий на плодовата мушица Дрозофила, където центриолите са съставени от девет двойки микротубули и при спермалните клетки на кръглият червей Caenorhabditis elegans.[3][4] Свързана двойка центриоли подредени перпендикулярно съставляват клетъчната структура центрозома.[1] Този клетъчен органел допринася за деленето на клетката.
Центриолите са две на брой и се разполагат под ъгъл от 900 една спрямо друга в близост до клетъчното ядро, но могат и да са изтеглени до клетъчната мембрана.
Функции на центриолите редактиране
Заедно с микронишките и микротръбичките участва в деленето на клетката
Клетъчно делене редактиране
Центриолите са свързани с образуването на делителното вретено и с извършването на цитокенезата.[5] В миналото се е смятало, че те са необходими за изграждането на делителното вретено в животинските клетки, но последните изследвания обаче показват, че в клетки чийто центриоли са премахнато посредством лазер също се осъществява митотично делене.[6] Освен това мутирали мушици без тези органели могат да се развият почти нормално, въпреки че в клетките на възрастните представители липсват флагелуми и реснички, органели за чието формиране е необходимо наличието на центриоли.[7] Такива клетки обикновено се провалят при изпълнението на същинско асиметрично клетъчно делене, защото астралните микротубули на центриолите са необходими за правилното позициониране на вретеното в клетката.
Клетъчна организация редактиране
Центриолите са важна част от центрозомите, които игрят важна роля в организацията на микротубулите в цитоплазмата.[8][9] Позицията на центриолите определя позицията на ядрото и играе жизнено важна роля в пространственото разположение на органелите в клетката.
Двигателни органели редактиране
Разположението на ресничките и флагелумите в дъщерните клетки се определя от центриолата на майчината клетка, която се превръща в базално тяло (наричано още кинетозома). Невъзможността на дадени клетки да образуват действащи двигателни органели се свързва с голям брой генетични заболявания. В частност невъзможността на центриолата да участва в образуването на двигателни органели в дъщерните клетки напоследък се свързва със заболяването синдром на Мекел.
Източници редактиране
- ↑ а б B. Edde, J. Rossier, J.P. Le Caer, E. Desbruyeres, F. Gros & P. Denoulet. Posttranslational glutamylation of alpha-tubulin // Science 247. 1990. с. 83 – 85.
- ↑ L.M. Quarmby & J.D.K. Parker. Cilia and the cell cycle? // J. Cell Biol. 169 (5). 6 Jun 2005. DOI:10.1083/jcb.200503053. с. 707 – 710.
- ↑ Marie Delattre and Pierre Gönczy, The arithmetic of centrosome biogenesis, Journal of Cell Science 117, 1619 – 1630 (2004)
- ↑ SAS-6 defines a protein family required for centrosome duplication in C. elegans and in human cells, Nature Cell Biology 7, 115 – 125 (2005)
- ↑ Jeffrey L. Salisbury, Kelly M. Suino, Robert Busby, Margaret Springett; Centrin-2 Is Required for Centriole Duplication in Mammalian Cells; Current Biology, Volume 12, Issue 15, 6 август 2002, Pages 1287 – 1292; doi:10.1016/S0960-9822(02)01019-9
- ↑ La Terra S, English CN, Hergert P, McEwen BF, Sluder G, Khodjakov A.; The de novo centriole assembly pathway in HeLa cells: cell cycle progression and centriole assembly/maturation. Journal of Cell Biology, Volume 168, Issue 5, 28 Feb 2005, Pages 713 – 22
- ↑ Basto R, Lau J, Vinogradova T, Gardiol A, Woods CG, Khodjakov A, Raff JW.; Flies without centrioles; Cell, Volume 125, Issue 7, 30 юни 2006, Pages 1375 – 86
- ↑ Jessica L. Feldman, Stefan Geimer, Wallace F. Marshall; The Mother Centriole Plays an Instructive Role in Defining Cell Geometry; PLoS Biol 5(6): e149 doi:10.1371/journal.pbio.0050149 (Creative Commons Attribution License)
- ↑ Beisson, J. and Wright M. (2003). Basal body/centriole assembly and continuity Архив на оригинала от 2012-02-17 в Wayback Machine.. Current Opinion in Cell Biology 15, 96 – 104.