Церово (дем Суровичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.
Цѐрово или Церѐво (изписване до 1945 година: Цѣрово; на гръцки: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, до 1926 година Τσέροβο, катаревуса Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Церово Κλειδί | |
| — село — | |
  Церово  Церово  Церово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 872 m |
| Население | 13 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 23 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли дервент между най-източните склонове на Мала река и Малка Нидже.
История
редактиранеАнтичност
редактиранеВ прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г. пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестидския цар Арабей I.
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Церово е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Црево като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Церово (Tzérovo) има 30 домакинства със 76 жители българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Церово:
| „ | ...на самия връх на планината се намира така нареченият Дервент-Килит, ключът на планинския проход, в който има турска беклентия или кула, в която живеят турски войници, пазещи пътниците от разбойници. На практика самите те са разбойници и грабители. Сред малка дъбова гора, недалече от споменатата беклентия е разположено българско село под същото име Килит-Дервент с 30 къщи. Данъкът им е 3100 пиастри, а инание-аскерие 1960 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Цѣрово в 1900 година живеят 300 българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джерово е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 54 къщи.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на XX век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[7]
В Гърция
редактиранеПрез 1912 година по време Балканската война в Церово влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.
По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церово има 60 къщи славяни християни.[8] Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион.[9] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото.
Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 „българофонски“ семейства, като 65 от тях „изявени българомислещи“. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Ташо Попатанасов, Георги Чеганчев, Стефо Колеров, Атанас Данев, Атанас Шулев, Атанас Настев, Михаил Стаев, Георги Гиошков, Стефо Костов и Димков.[10] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | От село Церово - един е осъден на смърт и присъдата изпълнена и двама души са още в затвора.[11] | “ |
В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с „негръцко съзнание“ и 200 с „неустановено национално съзнание“.
Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ристов дол[12] | Ρίστο Ντόλ | Ту Христу | Τού Χρήστου[13] | реката, която минава през Церово[12] |
| Багрова Родина[12] | Μπάγροβα Ροντίνα | Баграйка | Μπραγραίϊκα[13] | връх на СИ от Церово и на И от Баница[12] |
| Кара Дуру[12] | Καρά Ντουρού | Маври Петра | Μαύρη Πέτρα[13] | връх в Радош на ЮЗ от Церово (1008,8 m)[12] |
| Барата[12] | Μπάρτα | Валтос | Βάλτος[13] | местност на ЮЗ от Церово, на ЮЗ под Кара Дуру[12] |
| Стърно бърдо[12] | Στέρνο-Μπόρντο | Аргалиос | Άργαλειός[13] | връх на Ю над Церово (857 m)[12] |
| Сирките[12] | Σίρκιτε | Ѕиѕифиес | Τζιτζιφιές[13] | река на Ю от Церово[12] |
| Кирли дервент[12] | Στενά Κιρλι Δερβέν | Клисура | Κλεισούρα[13] | пролом на ЮЗ от Церово[12] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 402
- 1920 – 399
- 1928 – 492
- 1940 – 620
- 1951 – 636
- 1961 – 468
- 1971 – 261
- 2001 – 139
- 2011 – 66
Личности
редактиране
- Родени в Церово
Никола Настев (Попнастев, 1866 – 1929), български просветен деец- Лечо Настев (Попнастев, Лечо, Леко Церовски, 1879 – 1903), български революционер
- Стефан Настев (Попнастев, 1875 – ?), български революционер
- Други
- Сашо Настев (1900 – 1971), български режисьор и писател
- Български общински съвет в Церово в 1941 година
- Ташо Попатанасов
- Георги Чеганчев
- Стефо Колеров
- Атанас Данев
- Атанас Шулев
- Атанас Настев
- Михаил Стаев
- Георги Гиошков
- Стефо Костов
- Дамянов[10]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 487.
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)