Церово (дем Суровичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.
Цѐрово или Церѐво (изписване до 1945 година: Цѣрово; на гръцки: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, до 1926 година Τσέροβο, катаревуса Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Церово Κλειδί | |
|---|---|
| — село — | |
  Церово  Церово  Церово | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 872 m |
| Население | 66 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 23 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли дервент между най-източните склонове на Мала река и Малка Нидже.
ИсторияРедактиране
АнтичностРедактиране
В прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г. пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестидския цар Арабей I.
В Османската империяРедактиране
В XIX век Церово е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Црево като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Церово (Tzérovo) има 30 домакинства със 76 жители българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Церово:
| „ | ...на самия връх на планината се намира така нареченият Дервент-Килит, ключът на планинския проход, в който има турска беклентия или кула, в която живеят турски войници, пазещи пътниците от разбойници. На практика самите те са разбойници и грабители. Сред малка дъбова гора, недалече от споменатата беклентия е разположено българско село под същото име Килит-Дервент с 30 къщи. Данъкът им е 3100 пиастри, а инание-аскерие 1960 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Цѣрово в 1900 година живеят 300 българи християни.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на XX век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[6]
В ГърцияРедактиране
През 1912 година по време Балканската война в Церово влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.
По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церово има 60 къщи славяни християни.[7] Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион.[8] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото.
Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 „българофонски“ семейства, като 65 от тях „изявени българомислещи“. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Ташо Попатанасов, Георги Чеганчев, Стефо Колеров, Атанас Данев, Атанас Шулев, Атанас Настев, Михаил Стаев, Георги Гиошков, Стефо Костов и Димков.[9] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | От село Церово - един е осъден на смърт и присъдата изпълнена и двама души са още в затвора.[10] | “ |
В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с „негръцко съзнание“ и 200 с „неустановено национално съзнание“.
Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 402
- 1920 – 399
- 1928 – 492
- 1940 – 620
- 1951 – 636
- 1961 – 468
- 1971 – 261
- 2001 – 139
- 2011 – 66
ЛичностиРедактиране
- Родени в Церово
Никола Настев (Попнастев, 1866 – 1929), български просветен деец- Лечо Настев (Попнастев, Лечо, Леко Церовски, 1879 – 1903), български революционер
- Стефан Настев (Попнастев, 1875 – ?), български революционер
- Други
- Сашо Настев (1900 – 1971), български режисьор и писател
- Български общински съвет в Церово в 1941 година
- Ташо Попатанасов
- Георги Чеганчев
- Стефо Колеров
- Атанас Данев
- Атанас Шулев
- Атанас Настев
- Михаил Стаев
- Георги Гиошков
- Стефо Костов
- Дамянов[11]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.