Церово (дем Суровичево)

село в дем Суровичево, Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Цѐрово или Церѐво (изписване до 1945 година: Цѣрово; на гръцки: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, до 1926 година Τσέροβο, катаревуса Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Церово
Κλειδί
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областМалка Нидже
Надм. височина872 m
Население13 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 23 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли дервент между най-източните склонове на Мала река и Малка Нидже.

История редактиране

Античност редактиране

В прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г. пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестидския цар Арабей I.

В Османската империя редактиране

В XIX век Церово е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЦрево като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Церово (Tzérovo) има 30 домакинства със 76 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Церово:

...на самия връх на планината се намира така нареченият Дервент-Килит, ключът на планинския проход, в който има турска беклентия или кула, в която живеят турски войници, пазещи пътниците от разбойници. На практика самите те са разбойници и грабители. Сред малка дъбова гора, недалече от споменатата беклентия е разположено българско село под същото име Килит-Дервент с 30 къщи. Данъкът им е 3100 пиастри, а инание-аскерие 1960 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Цѣрово в 1900 година живеят 300 българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джерово е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 54 къщи.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на XX век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[7]

В Гърция редактиране

През 1912 година по време Балканската война в Церово влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.

По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церово има 60 къщи славяни християни.[8] Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион.[9] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото.

Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 „българофонски“ семейства, като 65 от тях „изявени българомислещи“. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Ташо Попатанасов, Георги Чеганчев, Стефо Колеров, Атанас Данев, Атанас Шулев, Атанас Настев, Михаил Стаев, Георги Гиошков, Стефо Костов и Димков.[10] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Церово - един е осъден на смърт и присъдата изпълнена и двама души са още в затвора.[11]

В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с „негръцко съзнание“ и 200 с „неустановено национално съзнание“.

Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.

Прекръстени с официален указ местности в община Церово на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ристов дол[12] Ρίστο Ντόλ Ту Христу Τού Χρήστου[13] реката, която минава през Церово[12]
Багрова Родина[12] Μπάγροβα Ροντίνα Баграйка Μπραγραίϊκα[13] връх на СИ от Церово и на И от Баница[12]
Кара Дуру[12] Καρά Ντουρού Маври Петра Μαύρη Πέτρα[13] връх в Радош на ЮЗ от Церово (1008,8 m)[12]
Барата[12] Μπάρτα Валтос Βάλτος[13] местност на ЮЗ от Церово, на ЮЗ под Кара Дуру[12]
Стърно бърдо[12] Στέρνο-Μπόρντο Аргалиос Άργαλειός[13] връх на Ю над Церово (857 m)[12]
Сирките[12] Σίρκιτε Ѕиѕифиес Τζιτζιφιές[13] река на Ю от Церово[12]
Кирли дервент[12] Στενά Κιρλι Δερβέν Клисура Κλεισούρα[13] пролом на ЮЗ от Церово[12]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 402
  • 1920 – 399
  • 1928 – 492
  • 1940 – 620
  • 1951 – 636
  • 1961 – 468
  • 1971 – 261
  • 2001 – 139
  • 2011 – 66

Личности редактиране

 
Стефан Настев
 
Надгробен камък на Тана Т. Русева (1899 - 1932) от Церово, в Кичънър, Онтарио, Канада
Родени в Церово
Други
Български общински съвет в Церово в 1941 година
  •   Ташо Попатанасов
  •   Георги Чеганчев
  •   Стефо Колеров
  •   Атанас Данев
  •   Атанас Шулев
  •   Атанас Настев
  •   Михаил Стаев
  •   Георги Гиошков
  •   Стефо Костов
  •   Дамянов[14]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  11. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  12. а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.