Цигарево или Цигарово (на гръцки: Άνυδρο, Анидро, катаревуса: Άνυδρον, Анидрон или Άνυδρος, Анидрос, до 1926 година Τσιγάρεβο/ν, Цигарево/н[1]), на турски Чангар, е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Пеония в административна област Централна Македония.

Цигарево
Άνυδρο
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина304 m
Население0 души (1947)

География редактиране

Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко) между селата Радомир (Асвестария) на юг и Рамна (Омало) на север.

История редактиране

 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Цигарево, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Цигарево е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Чангар (Čangar),[2] на картата на Кондоянис е отбелязано като Цигаровон (Τσιγάροβον), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Цигаровон (Τσιγάροβον) е село с 35 християнски семейства.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цигарево живеят 200 българи християни.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Цигарево (Tzigarevo) има 120 българи екзархисти.[5]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσάγγαρ) има 35 екзархисти.[3][6]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Цигарево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цигаревон или Цангар (Τσιγάρεβον, Τσάγκαρ) като село с 62 мъже и 55 жени.[3]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цигарево има 15 къщи славяни християни.[7]

В 1924 година българските му жители се изселват в България,[8] а мюсюлманите - в Турция.[3] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 35 жители.[9] В 1926 година името на селото е променено на Анидро. През 1947 г. селото е изоставено и жителите му се заселват в съседния град Енидже Вардар (Яница).[8]

В 1990 година край църквата на Цигарево „Свети Георги“ е основан манастирът „Свети Георги и Света Богородица Утешение“.[8]

Личности редактиране

Родени в Цигарево
  •   Вангел Кяйски, български революционер, куриер на ВМОРО[10]
  •   Атанас (Танас) Стоянчев (1870 - след 1943), български революционер, куриер на ВМОРО,[10] изселил се в Несебър[11]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  3. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  8. а б в Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερό Ησυχαστήριο Αγίου Γεωργίου και Παναγίας της Παραμυθίας στο Άνυδρο // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2014-06-27. Посетен на 16 юни 2014.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 312.
  11. Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.