Цилиндър (филм)
„Цилиндър“ (на английски: Top Hat) е американски игрален филм, мюзикъл), от 1935 година, в който Фред Астер играе Американски танцьор на име Джери Травърс, който идва в Лондон да участва в спектакъл, продуциран от Хорас Хардуик (Едуард Еверет Хортън). Той се запознава и се опитва да впечатли Дейл Тремонт (Джинджър Роджърс) и да спечели привързаността ѝ. Филмът също включва Ерик Блор в ролята на камериера на Хардуик – Бейтс, Ерик Роудс е в ролята на италианския костюмар Бедини и Хелън Бродерик е в ролята на Мадж, съпругата на Хардуик.
| Цилиндър | |
| Top Hat | |
 | |
| Режисьори | Марк Сандрич |
|---|---|
| Продуценти | Пандро С. Бърман |
| Сценаристи | Дуайт Тейлър Алън Скот |
| В ролите | Фред Астер Джинджър Роджърс Едуард Еверет Хортън Хелън Бродерик Ерик Роудс Ерик Блор |
| Музика | Музика и стихове: Ървинг Бърлин Музика: Макс Стайнър |
| Оператор | Дейвид Абел |
| Монтаж | Уилям Хамлитън |
| Филмово студио | RKO Radio Pictures |
| Разпространител | RKO Radio Pictures |
| Премиера | 29 август 1935 г.[1] (Ню Йорк Сити) |
| Времетраене | 101 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Бюджет | $609 000[2] |
| Приходи | $3.2 милиона[2] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Цилиндър в Общомедия | |
Филмът е по сценарий на Алън Скот и Дуайт Тейлър. Режисиран е от Марк Сандрич. Песните са написани от Ървинг Бърлин. Песните Top Hat, White Tie and Tails and Cheek to Cheek са се превърнали в американска песенна класика. Филмът е носталгично споменат практично е сегмента на Cheek to Cheek – в много филми, включително „Пурпурната роза от Кайро“ (1985) на режисьора Уди Алън и „Зеленият път“ (1999), с участието на Том Ханкс.
Цилиндър е най-успешния филм на партньорството на Фред Астер и Джинджър Роджърс (и втория успешен филм на Астер – „Великденски парад“, 1948 г.), постига второ място в световния бокс-офис постъпления за 1935 г.[3] Докато някои танцови критици твърдят, че „Време за суинг“ съдържащи по-фин набор от танците,[3][4] Цилиндър остава и до днес най-известната работа в парнтьорството.[5]
Сюжет
редактиранеАмериканския танцьор Джери Травърс пристига в Лондон да участва в спектакъл, продуциран от Хорас Хардуик. Докато практикува рутина със степ танци в спалнята на хотела, той събужда Дейл Тремонт на пода. Тя щурмува горе, за да се оплаче, след което Джери се влюбва безнадеждно в нея и започва да я преследва из цял Лондон.
Дейл обърква Джери с Хорас, който е женен за приятелката ѝ – Мадж. Следното от успеха на откриващата нощ на Джери в Лондон, Джери я последва във Венеция, когато тя се вижда с Мадж и да моделизира и промотира роклите, създадени от Алберто Бедини, наконтен италиански костюмар, с склонност от малапропизми.
Джери предлага брак на Дейл, докато все още вярва, че Джери е Хорас, е отвратено, че съпругът на приятеля ѝ може да се държи по такъв начин и вместо това се съгласява да се ожени за Алберто. За жалост, Бейтс, намесващия английски камериер на Хорас, се дегизира като свещеник и да провежда церемонията; Хорас беше изпратил Бейтс да поддържа раздели на Дейл.
На път с гондола, Джери успява да убеди Дейл и те се връщат в хотела, където предишното объркване бързо се изчиства. Примирената двойка танцува във венецианския залез, в тон на „Пиколино“.[6]
В ролите
редактиране| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Фред Астер | Джери Травърс |
| Джинджър Роджърс | Дейл Тремонт |
| Едуард Еверет Хортън | Хорас Хардуик |
| Ерик Роудс | Алберто Бедини, годеник на Дейл |
| Хелън Бродерик | Мадж Хардуик, съпруга на Хорас |
| Ерик Блор | Бейтс, камериер на Хорас Хардуик |
Продукция
редактиранеФилмът е сниман на 1 април 1935 г. и струваше $620,000. Заснемането приключва през юни а първите публични визуализации бяха проведени през юли.
Награди и номинации
редактиранеФилмът получава четири номинации за „Оскар“ за най-добър филм, най-добра сценография, най-добри танци и най-добра оригинална песен.
Външни препратки
редактиране
Източници
редактиране- ↑ Brown, Gene. Movie Time: A Chronology of Hollywood and the Movie Industry from Its Beginnings to the Present. New York, Macmillan, 1995. ISBN 0-02-860429-6. In New York, the film premiered at Radio City Music Hall.
- ↑ а б Jewel, Richard. "RKO Film Grosses: 1931–1951" in Historical Journal of Film Radio and Television, Vol 14 No 1, 1994 p55
- ↑ а б Mueller (1986), pp.76–87
- ↑ Croce (1972), pp.54–79
- ↑ Hyam (2007)
- ↑ Adapted from Billman(1997)