Цип е вид механично закопчаване, предназначено за бързо съединяване или разделяне на две парчета от плат.

Принцип на действие

Устройство редактиране

Състои се от две текстилни ленти, на които в шахматен ред са закрепени пластмасови или метални звена (приличащи на зъбци). Съединяването или разделянето се извършва от плъзгач (слайдер), движещ се между текстилните ленти.

Съществуват разглобяеми и неразглобяеми ципове, водоустойчиви и др.

История редактиране

Първият прототип на циповете (zipper) е създаден от американеца Уиткомб Джъдсън (на англ. Whitcomb L. Judson) през 1893 година, но устройството било все още твърде сложно и поради този факт – ненадеждно. След множество рекламации, и практически банкрутирал, Джъдсън приема за бизнес партньори Гари Ерл и Луис Уокър. Уокър от своя страна привлича за главен инженер канадеца Гидеон Съндбек (на англ. Gideon Sundbäck). След няколко години усъвършенстване през 1913 година Съндбек разработва нов модел на цип и утвърждава технология на производствения процес.[1] Внедряването на тази технология се оказва сравнително тежък и дълъг процес. Много трудности се появяват от недоверието на производителите, които помнели още първия опит за налагане на ципа. С времето обаче, новият подход се оказва правилен и надежден. От 1923 година получава широко разпространение[2].

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Friedel, Robert. Zipper: An Exploration in Novelty. W. W. Norton & Company, 1996. ISBN 978-0-393-31365-9. с. 94.
  2. Цип: история на продукти, съвети за употреба