Цислейтания (на немски: Cisleithanien) се нарича австрийската част от Австро-Унгария, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918.[1] Цислейтания включва земите на бившата Австрийска империя. Понякога тези земи на немски са наричани Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder" („Кралствата и земите, представени в Имперския съвет“).

Кралства и земи, представени в Имперския съвет
Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder
1867 – 1918
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария
Цислейтания (розово) в границите на Австро-Унгария
Статутчаст от Австро-Унгария
КонтинентЕвропа
СтолицаВиена
Официален езикнемски, чешки, полски, хъртватски, сръбски, украински, румънски, словенски, италиански
Религиякатолицизъм, протестантство, източноправославие, юдаизъм, суни ислям
Площ
Общо (1910)300 005 km2
Население
Преброяване28 571 934
Гъстота95 д./km2
Предшественик
Наследник
Първа Чехословашка република
Днес част отFlag of Austria.svg Австрия
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of the Czech Republic.svg Чехия
Flag of Italy.svg Италия
Flag of Montenegro.svg Черна гора
Flag of Poland.svg Полша
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Slovenia.svg Словения
Flag of Ukraine.svg Украйна
Кралства и земи, представени в Имперския съвет в Общомедия

Столица на Цислейтания е Виена. Населението на австрийската част на Империята наброява 28 571 900 души (1910).

Латинското название Цислейтания идва от името на река Лейта, която разделя двете части на Империята. Така Цислейтания може да се преведе като Земите на запад от Лейта. Транслейтания (унгарската част на Империята), от своя страна се превежда от латински като Земите отвъд Лейта.

ПровинцииРедактиране

Цислейтания е съставена от 15 земи на короната, които са представени в Райхсрата (цислейтанския парламент):

 
Карта на Австро-Унгария. Цислейтания: 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Кран, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг; Транслейтания: 16. Унгария, 17. Хърватско и Славония; 18. Босна и Херцеговина
Земи на короната в състава на Цислейтания и техните столици
Провинция Столица
Кралство Бохемия Праг (Прага)
Херцогство Буковина Черновиц (Черновци)
Кралство Галиция и Лодомерия Лемберг (Лвов)
Ерцхерцогство Горна Австрия Линц
Кралство Далмация Спалато
Ерцхерцогство Долна Австрия Санкт Пьолен
Херцогство Залцбург Залцбург
Херцогство Каринтия Клагенфурт
Херцогство Крайна Лайбах (Любляна)
Маркграфство Моравия Брюн (Бърно)
Херцогство Горна и Долна Силезия Тропау (Опава)
Княжеско графство Тирол Инсбрук
Провинция Форарлберг Брегенц
Херцогство Щирия Грац
Австрийско приморие Триест

Политическо устройствоРедактиране

Всяка земя на короната има регионално събрание Landtag, което изпраща свои представители Reichsrat-а (от 1873).

Райхсратът, състоящ се от 498 членове, е площадка на противоборство между немските и славянски националисти в Империята. Най-отявлени са чешките представители. Първоначално в Райхсрата доминират немските представители, но след изборните реформи от 1907 г. славянските представители получават парламентарно мнозинство, след премахването на класовото изборно право.

За представянето на федералните работи (финанси, отбрана. Райхсрата назначава делегация от 60 члена, които дискутират тези работи с императора.

действията на политиците често са парализирани от постоянните противоречия между отделните националисти. В резултат на това след 1909 император Франц Йозеф започва да управлява империята самодържавно, чрез издавани от него укази.

Райхсратът е разпуснат през март 1914 и е свикан чак след възкачването на престола на Карл I 1916 година.

Етнически състав на населението (1910)Редактиране

Народност % от населението на Цислейтания
Немци 33%
Чехи 22%
Поляци 15%
Русини 12%
Словенци 5%
Италианци 3%
Хървати 3%
Други 7%

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране