Црешнево (община Чашка)

община Чашка
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Црешнево.

Црешнево (на македонска литературна норма: Црешнево) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

Црешнево
Црешнево
— село —
Црквата во Црешнево.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6339° с. ш. 21.4889° и. д.
Црешнево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 844 m
Население 8 души (2002)
Пощенски код 1415
МПС код VE
Црешнево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.

ИсторияРедактиране

В църквата „Света Петка“ (1601) има стенописи от XVII век.[1][2]

Селото Черешново в 1467/68 година има 12 семейства, в 1481/82 година само 6, а в 1568/69 година - 21.[3]

В XIX век Црешнево е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Черешново има 250 жители, всички българи християни.[4].

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церешнево (Tzerechnevo) живеят 272 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Черешново (Čerešnovo) като наскоро посърбено българско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Черешново като българско село.[8]

В 1961 година селото има 176 жители.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Црешнево
  •   Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 4 рота на 6 охридска дружина[9]

БележкиРедактиране

  1. Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 204. (на македонска литературна норма)
  2. Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко. // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 259. (на македонска литературна норма)
  3. а б Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко. // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 260. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  5. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.