Църковното право в обективен аспект представлява правото на църквата и правото за църквата. Т.е. това е правна система от разпоредби на християните и относно християните. В субективен аспект църковното право варира в конфесионален мащаб – може да се говори за православно църковно право, католическо църковно право и право на евангелските църкви.

Като цяло в системата на църковното право се различават канонично право и правото на държавата относно църквите.

Правото на държавата относно църквите като част от правната система на държавата и нейното законодателство представлява отрасъл на правото, който има важно значение за църковното право изобщо.1

Източници на църковното право редактиране

Български църковни юристи редактиране

Като пръв български църковен юрист се откроява Петър Оджаков – особена негова заслуга е преводът на съчинението на А. Шагуна от румънски – Кратко изложение на каноническото право на едната, свята, събрна и апостолска църква. Първият преподавател по каноническо и църковно право в ЮФ на Софийския университет – 1892 е Марко Балабанов, който е богослов и юрист. От него има запазани литографирани коли, без да е издаден отделен учебник. Следващият преподавател е Стефан С. Бобчев, който през 1919 издава за нуждите на студентите учебника „Канононическо право“, а през 1927 „Черковно право“. От 1923 г., с откриването на Богословски факултет в СУ, Стефан Цанков преподава Църковно право и Каноническо право. След 1944 г. преподаването на Църковно право в юридическия факултет става невъзможно. Едва през 1995 г. в ЮФ на Пловдивския университет проф. Гълъбина Петрова преподава предмета като изборна дисциплина, след което тя води лекции и в други факултети. В Богословския факултет от 60-те години на миналия век Църковно право се преподава от проф. Радко Поптодоров, като понастоящем титуляр на тази дисциплина е проф. дн Дилян Николчев.

Източници редактиране

Вижте също редактиране

Правни източници, библиография и четиво редактиране