Църна река (дем Пеония)
Вижте пояснителната страница за други значения на Църна река.
Цъ̀рна рѐка[1] (изписване до 1945 година Църна рѣка; на гръцки: Κάρπη, Карпи, до 1926 Τσέρνα Ρέκα, Церна река) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Църна река има 400 жители.
|
Църна река Κάρπη |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Църна река |
|
  Църна река  Църна река |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 361 m |
| Население | 400 души (2001) |
| Църна река в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 5 километра северно от Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Църна река е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Черна река (Tcherna-Rieka), Воденска епархия, живеят 300 гърци.[3]
На австрийската военна карта е отбелязано като Черна река (Černareka), както и на картата на Кондоянис (Τσερναρέκα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Черна река (Τσέρνα Ρέκα) е село с 50 християнски семейства.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Църна рѣка живеят 400 българи християни.[5] Но според Густав Вайганд [6] и Теодор Капидан[7] за разлика от съседните мъгленорумънски села Конско, Серменин и Баровица (днес Кастанери) българизацията в Църна река не е напреднала.
Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[8]
Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църна река (Tzerna-reka) има 672 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[9]
По данни на Екзархията в 1910 година Църна река има 165 семейства, 943 жители власи и една черква.[10]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσερναρρέκα) има 270 румънеещи се и 373 патриаршисти власи.[11][4]
Според Боривое Милоевич селото (Crna Reka) има 120 къщи християни власи.[4]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Селската ни черква и училището са предадени от правителството на 40 къщи, подведомствени на Патриаршията, а ние, които сме 80 къщи, няма къде да извършваме религиозните си обреди и децата ни са лишени от всякакво възпитание. Молим най-настойчиво да благоволите и дадете разрешение на този въпрос в най-благоприятен смисъл. От името на българското население в с. Църна река кмет Никола[12] | “ |
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Църна река има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[13]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и влашки език. Преброяването в 1913 година показва Черна река (Τσερναρέκα) като село с 423 мъже и 389 жени.[4]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[4] В 1926 година селото е прекръстено на Карпи.[14][4]
ПреброяванияРедактиране
- 1991 – 391 жители
- 2001 – 400 жители
ЛичностиРедактиране
- Родени в Църна река
Атанас Бечев (Αθανάσιος Μπέτσης), селски ръководител на гръцката пропаганда[15]
Трайко Дурчовски (1943 -), художник от Северна Македония- Траянос Гагос (1960 – 2010), гръцки папиролог
- Починали в Църна река
Андон Иванов Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Църна река[16] заедно с Тано Тумбенчето[17]- Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
- Гоно Доямов (1880 - 1948), андартски деец
- Мильо Понов Камберов (? – 1904), български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 26 юни 1904 година в Падалища край Църна река[18]
- Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[19]
- Тано Тумбенчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Апостол войвода[20]
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 147.
- ↑ 5. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Κάρπης. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
- ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 26.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102-103.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 537 - 538.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Τα γεγονότα του Ίλιντεν και η Παιονία, www.kilkis24.gr, 19.03.2012 г.
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, София, 1983, стр.165
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95