Уикипедия

Църна река (дем Пеония)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Църна река.

Цъ̀рна рѐка[1] (изписване до 1945 година: Църна рѣка; на гръцки: Κάρπη, Карпи, до 1926 година Τσέρνα Ρέκα, Церна река) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

Църна река
Κάρπη
— село —
Изглед към Църна река
Изглед към Църна река
Гърция
40.9844° с. ш. 22.4202° и. д.
Църна река
Централна Македония
40.9844° с. ш. 22.4202° и. д.
Църна река
Кукушко
40.9844° с. ш. 22.4202° и. д.
Църна река
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 361 m
Население 369 души (2011 г.)
Църна река в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 5 километра северно от Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Печат на гръцкото училище в Църна река, 1900 година
 
„Свети Георги“

В края на XIX век Църна река е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Черна река (Tcherna-Rieka), Воденска епархия, живеят 300 гърци.[3]

На австрийската военна карта е отбелязано като Черна река (Černareka), както и на картата на Кондоянис (Τσερναρέκα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Черна река (Τσέρνα Ρέκα) е село с 50 християнски семейства.[4]

„... селото Черна-Рѣка... е отдалечено 3 1/2 часа отъ Люмница. Въ селото имаше голѣмо оживление, бѣше празника на черковата имъ. Възползувахъ се отъ случал и снѣхъ нѣколко моментни снимки отъ хората, а надвечеръ разгледвахъ общата имъ черковна трапеза, която обаче не бѣше приготвена отъ самата черкова, а отъ селенитѣ било съ пари или пъкъ въ натура.

Слѣзохме при кмета Христо Софче, който ни прие доста радостно. Храната бѣ прѣкрасна, а нощното ми легло не бѣ удобно, защото бѣше приготвено вънъ на чардака, та ми бѣше студено. Квартирата ми бѣше една нова кѫща, въ която още не бѣха се прѣнесли да живѣятъ.

Тѣзи хора тука сѫ по-култивирани, отколкото онѣзи изъ влашкитѣ села по Караджова планина. Селенитѣ сѫ свободни, иматъ добри нивя и копринарството е доста развито. Ако тѣ пакъ не виждатъ бѣлъ день, причината[5] за това сѫ голѣмитѣ данъци. „Турчинътъ и владиката, каза ми добрия Христо, работятъ заедно, за да събличатъ насъ бѣднитѣ селени." Забѣлѣзва се при все това едно извѣстно благосъстояние въ сравнение съ другитѣ села.

Кѫщитѣ сѫ построени добрѣ, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ двуетажни. Облѣклото на хората е сѫщо такова, каквото и на българетѣ отъ равнината. Женитѣ носятъ копринени кърпи и прѣстилки и се труфятъ съ венециански златни монети, наречени венедичко. Особенно бие въ очи голѣмата чистота, която въ празднични дни достига до висша степенъ.

Жителитѣ въ това село иматъ гръцко училище, но прѣдпочитатъ да иматъ българско. Българскиятъ езикъ подкача отскоро да се распространява и нѣма да мине много врѣме и въ Черна-Рѣка ще стане тъй, както и въ Баровица, което село е отдалечено два часа оттука и въ което само старитѣ хора говорятъ влашки.

Езикътъ се отличава малко отъ оня въ Люмница и има доста аромѫнски думи, защото прѣзъ есеньта дохаждатъ доста аромѫне отъ високото лѣтно село Ливади и прѣкарватъ тукъ студеното врѣме. Въ Черна-Рѣка, сѫ се омѫжили нѣколко момичета и за аромѫне. Обратното не се случва никакъ, защото аромѫнина е много гордъ и не дава дъщеря си на селенинъ, та послѣ да работи прѣсилната полска работа.“[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Църна рѣка живеят 400 българи християни.[7] Но според Густав Вайганд[8] и Теодор Капидан[9] за разлика от съседните мъгленорумънски села Конско, Серменин и Баровица (днес Кастанери) българизацията в Църна река не е напреднала.

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[10]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църна река (Tzerna-reka) има 672 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Църна река има 165 семейства, 943 жители власи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσερναρρέκα) има 270 румънеещи се и 373 патриаршисти власи.[4][13]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Селската ни черква и училището са предадени от правителството на 40 къщи, подведомствени на Патриаршията, а ние, които сме 80 къщи, няма къде да извършваме религиозните си обреди и децата ни са лишени от всякакво възпитание. Молим най-настойчиво да благоволите и дадете разрешение на този въпрос в най-благоприятен смисъл. От името на българското население в с. Църна река кмет Никола[14] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Църна река има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[15]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и влашки език. Преброяването в 1913 година показва Черна река (Τσερναρέκα) като село с 423 мъже и 389 жени.[4]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църна река (Црна Река) има 125 къщи власи християни.[16] В 1926 година селото е прекръстено на Карпи.[4][17]

ПреброяванияРедактиране

  • 1991 – 391 жители
  • 2001 – 400 жители
  • 2011 – 369 жители

ЛичностиРедактиране

 
Атанас Бечев
Родени в Църна река
  •   Атанас Бечев (Αθανάσιος Μπέτσης,? - 1912), селски ръководител на гръцката пропаганда,[18] убит от българи
  •   Трайко Дурчовски (1943 -), художник от Северна Македония
  •   Траянос Гагос (1960 – 2010), гръцки папиролог
Починали в Църна река
  •   Андон Иванов Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Църна река[19] заедно с Тано Тумбенчето[20]
  •   Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
  •   Гоно Доямов (1880 - 1948), андартски деец
  •   Мильо Понов Камберов (? – 1904), български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 26 юни 1904 година в Падалища край Църна река[21]
  •   Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[22]
  •   Тано Тумбенчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Апостол войвода[23]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 147.
  2. ↑ 5. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Κάρπης. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  5. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 235.
  6. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 236.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  9. ↑ „Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 26.“, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен 3 март 2016 
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 537 - 538.
  15. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  17. ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  18. ↑ Τα γεγονότα του Ίλιντεν και η Παιονία, www.kilkis24.gr, 19.03.2012 г.
  19. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  20. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 165.
  21. ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
  22. ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
  23. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Църна_река_(дем_Пеония)&oldid=11086303“.