Чавдар (Софийска област)

село в Софийска област, България
(пренасочване от Чавдар (Област София))
Вижте пояснителната страница за други значения на Чавдар.

Чавдар е село в Западна България. То е център и единствено населено място в община Чавдар, Софийска област.

Чавдар
Централният площад на Чавдар
Централният площад на Чавдар
Общи данни
Население1290 души[1] (15 декември 2023 г.)
18,2 души/km²
Землище70,797 km²
Надм. височина570 m
Пощ. код2084
Тел. код07189
МПС кодСО
ЕКАТТЕ80011
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Чавдар
Григор Даулов
(независим политик; 2019)
Адрес на общината
п.к. 2084
тел.: (07189) 71892261
сайт: www.chavdar.eu
имейл: obchavdar@abv.bg
Чавдар в Общомедия
Сградата на Община Чавдар
Читалище „Надежда“ (вдясно) и ресторант „Чавдар“ (вляво)
Неолитни полихромни и антропоморфни керамични съдове от селищната могила „Чавдар“ 6200 – 5400 г. пр.н.е.

География редактиране

Село Чавдар се намира в планински район.

Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, на 71 km от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Състои се само от едно населено място – с. Чавдар. Населението е около 1100 жители – осмата най-малка община в Република България.

История редактиране

До 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.

Още в праисторията тези места са заселени от хората. Те разполагат къщите си в близост до река Тополница, откъдето черпели необходимата им за битови нужди вода. В селищната могила край р. Тополница е открито многослойното раннонеолитно селище Чавдар изохронно на Караново I и II – 6200 г. пр.н.е. с каменни оръдия на труда и уникална рисуваната керамика.[2][3] То и подобното в Кремиковци определят „Ранно неолитната култура Кремиковци–Чавдар“ – най-ранната неолитна култура в Софийското поле и в Подбалканската котловина изиграла съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация.[4] По време на разкопки е открит и меч от селото от IV век пр.н.е. Намерени са и множество глинени съдове и монети от по-късни епохи. Находките се съхраняват в Археологическия институт с музей при БАН в София и в Историческия музей в гр. Пирдоп.

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.[5]

Забележителности редактиране

  • Читалище „Надежда“, Регистрационен № 1733, тел. 07189/226
  • Хижа „Братия“ – намира се в Средна гора. До нея може да се стигне както през с. Чавдар, така и през Панагюрски колони. Хижата е на 3 етажа. На първия етаж се намира добре обзаведена кухня и трапезария, а на другите два са спалните помещения. Всеки етаж разполага със санитарен възел и баня. През 2006 г. е направен основен ремонт.
  • Хижа „Сакарджа“ – намира се в Средна гора. През 2006 година хижата е ремонтирана и разширена.
  • Хижа „Чавдар“ (1450 м н.в.) – намира се в Стара планина, местността Върхушки поляни, западно от връх Баба. Като изходно място се ползва гара Буново. Дотам може да се стигне с пътнически влак на 62 км от София по жп линията София – Карлово – Бургас. Под големия мост, който се вижда още от разклона, тръгва маркирана пътека за хижа Чавдар. По нея се стига за 2 часа и половина.
До хижата може да се стигне и по почвен път, по който може да се мине с велосипед. Освен от Буново, може да се тръгне и от Етрополе както и от с. Стъргел. Хижа „Чавдар“ е двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана. Има туристическа кухня, голяма столова и къде да се пренощува. Стаите се отопляват на твърдо гориво. Има баня с бойлер на дърва. Тоалетните са външни. Хижата е пункт от европейския маршрут „Е-3“. От нея по маркирана пътека, за 4 часа се стига до х. Мургана.
  • Параклис „Св. Петка“
  • Река Тополница
  • Водопад „Казаните“ – природен феномен от 5 водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода. Разположени са между три огромни скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието. Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там. Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.
„Казаните“ са обявени за природна забележителност през 1970 година. Местността около каскадата от водопади заема площ от 1,5 хектара. За тях се тръгва след моста на река Тополница в селото, по посока на неолитното селище в Археологически парк Тополница и местността „Бостанлъка“, разположена до река Тополница. Има два начина за стигане до мястото – пеш и с високопроходими автомобили. Придвижването може донякъде (около 1 км) да стане и с кола. Разстоянието до „Казаните“ е означено на табелите, като пеш е 3,6 км, а с високопроходим автомобил (означено като джип) е 3,75 км. Забележителността се намира в дола „Беререй“ и на устието на „Злото дере“. Край този природен феномен се разпростира буйна растителност.
  • Археологически парк „Тополница“

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19342138
19462132
19561852
19651888
19751858
19851654
19921569
20011422
20111272
20211291

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 1272 100.00
Българи 1172 92.43
Турци 0 0.00
Цигани 43 3.39
Други 0 0.00
Не се самоопределят 53 4.18

Население по възраст редактиране

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[9]

0 – 14 г. 15 – 64 г. над 65 г.
2011 13.37% 62.39% 24.31%

Редовни събития редактиране

Ежегоден събор на връх Света Петка. Местността се нарича така заради покровителката на селото. От върха се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Върхът се намира на 650 м надморска височина. На това място още преди 120 години е бил поставен камъкът, с който се е почитала света Петка. На 6 февруари 2008 година започва построяването на параклис в местността. Той е напълно завършен на 2 май същата година. За толкова кратко време чавдарчени успяват да построят място за отдих, беседка и сцена. Освещаването на параклиса се осъществява на празника на селото 2 май 2008 г. от Ловчанския митрополит Гавриил. В него могат да се провеждат годежи, кръщенета и други, защото той работи всеки ден. Пътят до местността е изцяло подновен, през гората е създадена и еко пътека.

Друго ежегодно провеждано събитие е честването на Гергьовден на 6 май. То се извършва на място, където е разположен манастира „Св. Георги“. На него, както и на Св. Петка, по традиция се прави курбан от жертвени агнета.

Институции редактиране

В началото на XXI в. започва възстановяването на общината с изграждане на нови и модернизиране на някои обществени сгради и съоръжения. Читалището е напълно обновено и снабдено с нови помагала и зали. В изградения централен парк се отбелязват националните и общински празници, организират се фолклорни забави. На празници учениците от училище „Свети Свети Кирил и Методий“ подготвят програма.

Личности редактиране

 
Панчо Стоилов. Снимка от албума „Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година
  • Пенчо Геров – кмет на село и община Чавдар от 2003 до 2019 година.
  • Стамен Стаменов – министър на транспорта в правителството на Жан Виденов.
  • Панчо Стоилов – единственият революционер на Чавдар през Руско-турската освободителна война.
  • Григор Даулов – кмет на село и община Чавдар от 2019 г.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Кънчев, К. Стратиграфско разпределение на рисуваната керамика в многослойното раннонеолитно селище Чавдар, Пирдопско, Археология. – С., 1995. – Г.37, кн. 2. – С. 1 – 4
  3. Николов, В. Рисуваната орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от Чавдар, Годишник на Департамент археология – НБУ Sofia, 1994. – T. 1. – С. 185 – 208
  4. Археологическия институт с музей при БАН в София
  5. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1
  6. „НСИ Преброяване на населението“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
  7. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  9. „Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.

Библиография редактиране

  • Кънчо Кънчев, Каменните оръдия на труда от неолитното селище край с. Чавдар, Софийско – Археология, 1970, № 4, 46 – 55.
  • Иван Т. Иванов. История на село Коланларе, Радославово, Чавдар. С., 2012.