Чака

български владетел

Ча̀ка е български цар, син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.

Чака
български владетел
Роден
неизв.
Починал
Управление
Период1299 – 1300
НаследникТодор Светослав
Герб
Семейство
РодБоржигин
БащаНогай
СъпругаЕлена (дъщеря на Георги I Тертер)

Биография редактиране

След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата Търновград.

Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 – 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк Пламен Павлов предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.

Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай праща към България голяма войска и обсажда престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпва нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бива удушен. Главата му е пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал на Теодор Светослав част от територията управлявана от Ногай като феодално владение. Синът на Чака – Кара Кишек, с двама свои родственици – Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно бягат от Токтай и с 3000 конници постъпват на служба при видинския деспот Шишман.

Семейство редактиране

Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. От нея той има един син: Кара-Кишек. След смъртта на баща си, Кара-Кишек бяга от Златната орда с 3000 татари и постъпва на служба при деспот Шишман във Видин.

Литература редактиране

  • John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.

Външни препратки редактиране