Чанакчиево (вилает Истанбул)
Чанакчиево или Чанакча или Чанакчи (на турски: Çanakça) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.
| Чанакчиево Çanakça | |
  Чанакчиево  Чанакчиево | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Истанбул |
| Надм. височина | 75 m |
| Население | 2543 души (2010) |
| МПС код | 34 |
География редактиране
Селото се намира на 10 километра северно от Чаталджа.
История редактиране
В периода на кърджалийското време в селото се заселват българи от странджанските села Факия, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Дерекьой, както и от Панагюрище, Дупница, Кюстендил, Чирпанско и Родопите.[1]
В 19 век Чанакчиево е българско село в Османската империя.[2] В 1830 година то има 100 български къщи, в 1878 – 170, а в 1912 – 250.[3]
През учебната 1908 – 1909 година в Чанакча функционира българско начално училище, в което се обучават 95 ученици от двата пола.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Чанакчиево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Чанакчиево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 г. От тях 18 семейства (100 души) са настанели в Бургаска околия, 27 семейства (127 души) в Ямболска околия, а 180 семейства в бившото турско село Бидикли, Софлийско.[6]
Личности редактиране
- Родени в Чанакчиево
Димитър Стаматов Момчилов (1881 - 1944), български юрист[7]- Михаил Анастасов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Симеон Георгиев, 2 рота на 14 воденска дружина[8]
- Стоян Жеков, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[9]
- Петър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[10]
- Починали в Чанакчиево
Бележки редактиране
- ↑ Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 346.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 239.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. (фототипно издание), С., 2003, с.313 – 316. ISBN 954-9308-14-6
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 149 - 150.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 259.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 129