Чарлс Менсън

американски престъпник, гуру и музикант

Чарлс Менсън (на английски: Charles Manson) е американски престъпник, известен като главатаря на псевдокомуната „Семейство Менсън“, зародила се в Калифорния в края на 1960-те години.

Чарлс Менсън
Charles Manson
американски престъпник, гуру и музикант
Менсън през август 2017 г.
Менсън през август 2017 г.
Роден
Починал
19 ноември 2017 г. (83 г.)
Религияатеизъм
Националност САЩ
Престъпна дейност
Известен скомуна „Семейство Менсън“
Престъпленияубийство, конспирация
Присъдасмъртно наказание, заменено
Семейство
СъпругаРозали Уилис (1955 – 1958)
Леона Стивънс (1959 – 1963)
Деца2
Подпис
Уебсайтwww.charlesmanson.com
Чарлс Менсън в Общомедия
Полицейска снимка на Чарлс Менсън от 1968 г.

Обвинен е в съучастие в убийствата на бременната Шарън Тейт (съпруга на известния режисьор Роман Полански), Лено Ла Бианка и Розмари Ла Бианка, извършени от членове на групата по негово разпореждане. Първоначално е осъден на смърт, но през 1972 г. Върховният съд на Калифорния отменя налагането на смъртни присъди и Менсън получава доживотен затвор.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ – израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

По времето, когато комуната започва да се заражда, Менсън е безработен бивш затворник, прекарал половината си живот в изправителни учреждения. Малко преди да започне да извършва убийствата, той е малко известен певец в Лос Анджелис. Това се дължи до голяма степен на случайно запознанство с Денис Уилсън, който е член на „Бийч Бойс“. Неговите песни получават по-широко търговско разпространение, след като вече е обвинен в нарушаване на закона. По-късно рок групи и музиканти като „Гънс Ен' Роузис“ и Мерилин Менсън правят кавър версии на негови песни.

Смъртната присъда на Менсън е автоматично заменена с доживотен затвор заради решение от 1972 г. на Върховния съд на Калифорния, който временно отменя смъртното наказание. Евентуалното възстановяване на смъртната присъда в Калифорния не повлиява на Менсън, който излежава присъдата си в щатския затвор Коркоран. На 19-ти ноември 2017 г. умира от естествена смърт на 83-годишна възраст.

Детство редактиране

Роден от 16-годишната неомъжена Катлийн Мадокс в болница в Синсинати, Менсън е наречен „Безименния Мадокс“[1]. В рамките на няколко седмици той бива записан като Чарлс Майлс Мадокс[2][3][4]. За известен период от време след неговото раждане майка му е омъжена за обикновен работник на име Уилям Менсън, чиято фамилия е дадена на момчето. Биологичният баща на детето изглежда е бил т. нар. „Полковник Скот“, срещу когото Катлийн Мадокс подава иск за извънбрачно дете и стигат до съдебно споразумение през 1937 г. Вероятно момчето никога не е познавало баща си. Няколко твърдения от досието на Менсън от 1951 г. от Националното училище за обучение на момчета във Вашингтон, което той е посещавал 7 месеца, намекват за възможността „Полковник Скот“ да е афроамериканец. Това включва и първите две изречения от раздела за семейството му: „Баща: неизвестен. Твърди се, че е цветнокож готвач на име Скот, с когото майката на момчето е имала контакт по време на бременността.“ Когато през 1971 г. бива разпитан относно тези официални данни от прокурора Винсънт Булиоси, Менсън категорично отрича неговият биологичен баща да е от афроамерикански произход.

Твърди се, че майката на Менсън е била алкохоличка. Според член на семейството тя веднъж продава сина си за халба бира на бездетна сервитьорка, от която няколко дена по-късно чичото на момчето го връща. Когато майката на Менсън и брат ѝ са осъдени за обир на бензиностанция в Чарлстън, Западна Вирджиния, през 1939 г., момчето е оставено при леля си и чичо си в Макмеън, Западна Вирджиния. След предсрочното освобождаване на Катлийн през 1942 г. тя връща сина си и живее с него в порутени хотелски стаи. Самият Менсън по-късно определя прегръдката на майка си след излизането ѝ от затвора като неговия единствен, щастлив детски спомен.

През 1947 г. Катлийн Мадокс иска да настани сина си в дом за отглеждане, но не намира такъв. Съдът го настанява в училището за момчета „Жибо“ в Тера Хоут, Индиана. След 10 месеца той избягва оттам и отива при майка си, която обаче го отхвърля.

Първи престъпления редактиране

 
Полицейска снимка на Чарлс Менсън от 1956 г.
 
Менсън през 2009 г.

С извършването на кражба на магазин за хранителни стоки Менсън се сдобива с пари, с които може да си позволи хотелска стая. Серията от кражби, при една от които той открадва колело, приключва, когато го залавят на местопрестъплението. Изпратен е в център за непълнолетни в Индианаполис. Неговото бягство след само ден води до повторното му залавяне и пренастаняване в „Бойс Таун“. Четири дни след пристигането му там той пак успява да избяга, с друго момче. Двамата извършват въоръжен грабеж 2 пъти, на път към дома на чичото на момчето. Хванат по време на втория от последователните му грабежи на хранителни магазини, Менсън (едва на 13 години) е изпратен в момчешко училище в Индиана, където по-късно твърди, че е бил сексуално малтретиран[5]. След много провалени опити през 1951 г. той бяга с още две момчета. Тримата са заловени в Юта, шофирайки към Калифорния, с откраднати от тях коли. Успяват да оберат няколко бензиностанции по пътя. За престъплението, което извършва – преминаването на щатските граници с открадната кола, Менсън е изпратен във Вашингтон, окръг Колумбия в Национално обучително момчешко училище. Въпреки 4-те години на обучение и резултат на тест за интелигентност 109, той е неграмотен. След това социален работник го определя за агресивно асоциален[6].

Източници редактиране

  1. Bugliosi, Vincent with Gentry, Curt. Helter Skelter – The True Story of the Manson Murders 25th Anniversary Edition, W.W. Norton & Company, 1994. ISBN 0-393-08700-X.
  2. ^ Emmons, Nuel. Manson in His Own Words. Grove Press, New York; 1988. ISBN 0-8021-3024-0. Page 28. (If link does not go directly to page 28, scroll to it; „no name Maddox“ is highlighted.)
  3. a b c Smith, Dave. Mother Tells Life of Manson as Boy. 1971 article. Посетен на 5 юни 2007
  4. Reitwiesner, William Addams. Provisional ancestry of Charles Manson. Посетен на 26 април 2007
  5. Emmons, Nuel. Manson in His Own Words. Grove Press, New York, 1988. ISBN 0-8021-3024-0
  6. Bugliosi, Vincent with Gentry, Curt. Helter Skelter – The True Story of the Manson Murders 25th Anniversary Edition, W.W. Norton & Company, 1994. ISBN 0-393-08700-X.