Disambig.svg Тази статия е за града в Турция. За селото в Гърция вижте Чаталджа (дем Драма).

Чата̀лджа (на турски: Çatalca; на гръцки: Τσατάλτζα, Цаталдза, старинното Ἐργίσκη, Ергѝске) е град, община и център на едноименната околия във вилаета Истанбул, в Източна Тракия. Районът, разположен в ивицата земя, свързваща Мраморно и Черно море, е от селски тип, покрит от земеделска земя и гори. Голяма част от жителите на Чаталджа са земеделци или хора притежаващи вили и домове за почивка и отдих. Околностите на Чаталджа са любимо място на истанбулчани за разходки в горските местности и пикници.

Чаталджа
Çatalca
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Истанбул
Надм. височина 29 m
Население 15 779 души (2002)
Пощенски код 34 010 или 34 850
Телефонен код 212
Официален сайт www.catalca.bel.tr
Чаталджа в Общомедия

ГеографияРедактиране

Чаталджански окръг има територия от 1175 км² и брегова ивица от 135 км. Отдалечеността от вилаетския център Истанбул е 55 км. Окръгът граничи от юг с Буюк чекмедже, от запад с районите на Силиврия и Родосто, от изток с Авджълар, Кючукчекмедже и Газиосманпаша. Оттук се набавя питейна вода за Истанбул чрез езерата Деркос и Буюкчекмедже.

ИсторияРедактиране

 
Местоположение на Околия Чаталджа

Районът на Чаталджа от векове се развива като селкостопански, осигуряващ продоволствия за Цариград. През османския си период има смесен етнически и религиозен тип на населението, основно гърци и турци. Кримската война е причината за масови изселвания на кримски татари към Османската империя, част от тях се заселват в Чаталджа и района.

През XIX век в града живеят и българи. Те идват основно от костурските села Вишени и Българска Блаца. Също така има заселници и от Севлиево, Панагюрище и Копривщица.[1]

Чаталджанска операцияРедактиране

На 17-18 ноември (4 – 5 ноември стар стил) 1912 година в района на Чаталджа се провежда Чаталджанската операция, едно от най-тежките сражения в хода на Балканската война. Българските войски правят неуспешен опит да пробият османската отбранителна линия между Черно и Мраморно море. След претърпени тежки загуби българските части са отблъснати. С това се слага край на успешното българско настъпление в Източна Тракия.

ЛичностиРедактиране

Починали в Чаталджа
  •   Андрей Васевв, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[2]
  •   Васил Жеков Кючюков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[3]
  •   Васил Панайотов Панайотов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[4]
  •   Въчо Весов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[5]
  •   Георги Ванчев Йонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[6]
  •   Георги Славов Куртев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[7]
  •   Димитър Захариев Захариев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[8]
  •   Димитър Костадинов Петров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[9]
  •   Георги Славов Куртев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[10]
  •   Димитър Христов Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[11]
  •   Зафир Йончев Йончев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[12]
  •   Захари Иванов Караиванов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[13]
  •   Иван Досков, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[14]
  •   Иван Милков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[15]
  •   Лепи Калпаков Михаилов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[16]
  •   Михал Младенов Соколов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[17]
  •   Панайот Киров Градинаров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[18]
  •   Петър Маринов Мерекйов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[19]
  •   Христо Георгиев Пъргов, български военен деец, подполковник, загинал през Балканската война[20]

ИзточнициРедактиране

  1. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  2. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 62
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 15
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 27
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 89
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 32
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 105
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 50
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 77
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 105
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 97
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 35
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 36
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 31
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 68
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 14
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 104
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 16
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 117
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 72