Чаталджа
Тази статия е за града в Турция. За селото в Гърция вижте Чаталджа (дем Драма).
Чата̀лджа (на турски: Çatalca; на гръцки: Τσατάλτζα, Цаталдза, старинното Ἐργίσκη, Ергѝске) е град, община и център на едноименната околия във вилаета Истанбул, в Източна Тракия. Районът, разположен в ивицата земя, свързваща Мраморно и Черно море, е от селски тип, покрит от земеделска земя и гори. Голяма част от жителите на Чаталджа са земеделци или хора притежаващи вили и домове за почивка и отдих. Околностите на Чаталджа са любимо място на истанбулчани за разходки в горските местности и пикници.
| Чаталджа Çatalca | |
  Чаталджа  Чаталджа | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Истанбул |
| Надм. височина | 29 m |
| Население | 15 779 души (2002) |
| Пощенски код | 34 010 или 34 850 |
| Телефонен код | 212 |
| Официален сайт | www.catalca.bel.tr |
| Чаталджа в Общомедия | |
География редактиране
Чаталджански окръг има територия от 1175 км² и брегова ивица от 135 км. Отдалечеността от вилаетския център Истанбул е 55 км. Окръгът граничи от юг с Буюк чекмедже, от запад с районите на Силиврия и Родосто, от изток с Авджълар, Кючукчекмедже и Газиосманпаша. Оттук се набавя питейна вода за Истанбул чрез езерата Деркос и Буюкчекмедже.
История редактиране
Районът на Чаталджа от векове се развива като селкостопански, осигуряващ продоволствия за Цариград. През османския си период има смесен етнически и религиозен тип на населението, основно гърци и турци. Кримската война е причината за масови изселвания на кримски татари към Османската империя, част от тях се заселват в Чаталджа и района.
През XIX век в града живеят и българи. Те идват основно от костурските села Вишени и Българска Блаца. Също така има заселници и от Севлиево, Панагюрище и Копривщица.[1]
Чаталджанска операция редактиране
На 17-18 ноември (4 – 5 ноември стар стил) 1912 година в района на Чаталджа се провежда Чаталджанската операция, едно от най-тежките сражения в хода на Балканската война. Българските войски правят неуспешен опит да пробият османската отбранителна линия между Черно и Мраморно море. След претърпени тежки загуби българските части са отблъснати. С това се слага край на успешното българско настъпление в Източна Тракия.
Личности редактиране
- Починали в Чаталджа
Андрей Васев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[2]- Васил Жеков Кючюков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[3]
- Васил Панайотов Панайотов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[4]
- Въчо Весов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[5]
- Георги Ванчев Йонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[6]
- Георги Славов Куртев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[7]
- Димитър Захариев Захариев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[8]
- Димитър Костадинов Петров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[9]
- Георги Славов Куртев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[10]
- Димитър Христов Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[11]
- Зафир Йончев Йончев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[12]
- Захари Иванов Караиванов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[13]
- Иван Досков, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[14]
- Иван Милков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[15]
- Лепи Калпаков Михаилов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[16]
- Михал Младенов Соколов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[17]
- Панайот Киров Градинаров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[18]
- Петър Маринов Мерекйов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[19]
- Христо Георгиев Пъргов, български военен деец, подполковник, загинал през Балканската война[20]
Източници редактиране
- ↑ Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 62
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 27
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 89
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 32
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 105
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 50
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 77
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 105
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 97
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 35
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 36
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 31
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 68
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 104
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 117
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 72