Отваря главното меню

Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония със 184 жители (2001).

Чеган
Άγιος Αθανάσιος
— село —
Изглед към Стари Чеган
Изглед към Стари Чеган
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Малка Нидже
Надм. височина 1200 m
Население (2001) 184 души
Чеган в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 30 километра западно от Воден (Едеса) и на около 50 километра източно от Лерин (Флорина).

Селото е изградено на плато високо в планината Малка Нидже сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 метра).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.[2] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЧегано като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.[5] Според Търпо Поповски:

... както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.[7]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.[9]

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен.

Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[10]

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

 
Къща в Чеган

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.[13]

През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,[14] но името Цегани се употребява и днес.[15]

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, когато старото село е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нови Чеган (Неос Агиос Атанасиос) (460 жители, 2001). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат. Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.

Преброявания
  • 1913 – 1060 души
  • 1920 – 948 души
  • 1928 – 1024 души
  • 1940 – 1395 души
  • 1951 – 722 души
  • 1961 – 997 души
  • 1971 – 703 души
  • 1981 – 483 души
  • 1991 – 94 души

ЛичностиРедактиране

 
Изглед към Стар (горе вдясно) и Нов Чеган (долу вляво) от Каймакчалан
Родени в Чеган
  •   Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[16]
  •   Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част[17]
  •   Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание[18]
  •   Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина[19]
  •   Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  •   Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение[21]
  •   Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[22]
  •   Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО
  •   Мара Капитанчова, гръцка комунистка[23]
  •   Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците[24]
  •   Мице Чегански (Димитър Христов, 1875 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница
  •   Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО
  •   Христо Василев Колчев, деец на ВМОРО, войвода на четата от родното си село, по-късно нелегален четник при Тане Стойчев, загинал заедно с войводата на 28 юни 1907 година край Чеганските колиби[25]
  •   Христо Пандели Колчев (Колчиф) (1926 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), войник на ДАГ (1947 - 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна[26]
  •   Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[27]
  •   Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
Починали в Чеган
  •   Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
  •   Фелдфебел Найден П. Шовин, 51 пехотен полк, убит на 22. 12. 1916 г., роден в Ново село, Видинско
  •   Старши подофицер Марин М. Панчов, 51 пехотен полк, убит на 20. 8. 1916 г., роден в Ново село, Видинско

ЛитератураРедактиране

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.
  • Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσεγάνη -- Άγιος Αθανάσιος
  2. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία
  3. Григоровичъ, Викторъ. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 - 159.
  6. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 94.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
  8. Христо Силянов. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 126.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 190-191.
  10. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.
  11. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 183
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405. Може би идентичен с Атанас Поплазов.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 135.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 520.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 796.
  21. Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878-1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 71.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  24. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда МЖ, 2005. с. 127.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001
  26. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 223. Посетен на 2 септември 2015.
  27. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173.