Чеган

селище в Гърция

Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония със 184 жители (2001).

Чеган
Άγιος Αθανάσιος
— село —
Изглед към Стари Чеган
Изглед към Стари Чеган
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Малка Нидже
Надм. височина 1200 m
Население 184 души (2001)
Чеган в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 30 километра западно от Воден (Едеса) и на около 50 километра източно от Лерин (Флорина). Селото е изградено на плато високо в планината Малка Нидже сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 метра).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.[2] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЧегано като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.[5] Според Търпо Поповски:

...както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.[7]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.[9]

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен.

Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[10]

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

 
Къща в Чеган

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.[13]

През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,[14] но името Цегани се употребява и днес.[15]

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, когато старото село е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нови Чеган (Неос Агиос Атанасиос) (460 жители, 2001). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат. Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.

Преброявания
  • 1913 – 1060 души
  • 1920 – 948 души
  • 1928 – 1024 души
  • 1940 – 1395 души
  • 1951 – 722 души
  • 1961 – 997 души
  • 1971 – 703 души
  • 1981 – 483 души
  • 1991 – 94 души

ЛичностиРедактиране

 
Изглед към Стар (горе вдясно) и Нов Чеган (долу вляво) от Каймакчалан
Родени в Чеган
  •   Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[16]
  •   Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част[17]
  •   Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание[18]
  •   Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина[19]
  •   Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  •   Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение[21]
  •   Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[22]
  •   Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО
  •   Мара Капитанчова, гръцка комунистка[23]
  •   Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците[24]
  •   Мице Чегански (Димитър Христов, 1875 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница
  •   Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО
  •   Христо Василев Колчев, деец на ВМОРО, войвода на четата от родното си село, по-късно нелегален четник при Тане Стойчев, загинал заедно с войводата на 28 юни 1907 година край Чеганските колиби[25]
  •   Христо Пандели Колчев (Колчиф) (1926 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), войник на ДАГ (1947 - 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна[26]
  •   Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[27]
  •   Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
Починали в Чеган
  •   Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
  •   Фелдфебел Найден П. Шовин, 51 пехотен полк, убит на 22. 12. 1916 г., роден в Ново село, Видинско
  •   Старши подофицер Марин М. Панчов, 51 пехотен полк, убит на 20. 8. 1916 г., роден в Ново село, Видинско

ЛитератураРедактиране

  • Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.
  • Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσεγάνη -- Άγιος Αθανάσιος
  2. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  3. Григоровичъ, Викторъ. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 - 159.
  6. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 94.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Христо Силянов. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 126.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  10. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.
  11. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 183
  14. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  15. Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405. Може би идентичен с Атанас Поплазов.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 135.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 520.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 796.
  21. Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878-1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 71.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  24. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда МЖ, 2005. с. 127.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001
  26. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 223. Посетен на 2 септември 2015.
  27. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173.