Чеган
Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония със 184 жители (2001).
|
Чеган Άγιος Αθανάσιος |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Стари Чеган |
|
  Чеган  Чеган |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 1200 m |
| Население | 184 души (2001) |
| Чеган в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 30 километра западно от Воден (Едеса) и на около 50 километра източно от Лерин (Флорина).
Селото е изградено на плато високо в планината Малка Нидже сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 метра).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Църквата „Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.[2] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Чегано като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.[5] Според Търпо Поповски:
| „ | ... както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.[7]
След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.[9]
В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:
| „ | От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен.
Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[10] |
“ |
През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.[13]
През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,[14] но името Цегани се употребява и днес.[15]
Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, когато старото село е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нови Чеган (Неос Агиос Атанасиос) (460 жители, 2001). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат. Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.
- Преброявания
- 1913 – 1060 души
- 1920 – 948 души
- 1928 – 1024 души
- 1940 – 1395 души
- 1951 – 722 души
- 1961 – 997 души
- 1971 – 703 души
- 1981 – 483 души
- 1991 – 94 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Чеган
Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[16]- Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част[17]
- Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание[18]
- Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина[19]
- Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
- Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение[21]
- Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[22]
- Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО
Мара Капитанчова, гръцка комунистка[23]- Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците[24]
- Мице Чегански (Димитър Христов, 1875 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО
- Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница
- Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО
- Христо Василев Колчев, деец на ВМОРО, войвода на четата от родното си село, по-късно нелегален четник при Тане Стойчев, загинал заедно с войводата на 28 юни 1907 година край Чеганските колиби[25]
- Христо Пандели Колчев (Колчиф) (1926 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), войник на ДАГ (1947 - 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна[26]
- Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина[27]
- Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
- Починали в Чеган
- Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
- Фелдфебел Найден П. Шовин, 51 пехотен полк, убит на 22. 12. 1916 г., роден в Ново село, Видинско
- Старши подофицер Марин М. Панчов, 51 пехотен полк, убит на 20. 8. 1916 г., роден в Ново село, Видинско
ЛитератураРедактиране
- Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.
- Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσεγάνη -- Άγιος Αθανάσιος
- ↑ Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία
- ↑ Григоровичъ, Викторъ. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 - 159.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 94.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
- ↑ Христо Силянов. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 126.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 190-191.
- ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 183
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405. Може би идентичен с Атанас Поплазов.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 135.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 520.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 796.
- ↑ Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878-1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 71.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда МЖ, 2005. с. 127.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 223. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173.