Чедомил Миятович е сръбски дипломат, икономист и публицист, с принос към модернизацията на Сърбия при последните Обреновичи през последните десетилетия на XX век.

Чедомил Миятович
Чедомиљ Мијатовић
Роден
Починал
14 май 1932 г. (89 г.)
Подпис
Чедомил Миятович в Общомедия

Произход и ранни години редактиране

Чедомил Миятович е роден в Белград през 1842 година[1], в семейството на сърби от Войводина (тогава част от Австрийската империя), преселили се в сръбското автономно княжество. Баща му Милан Миятович – гимназиален учител, умира, когато Чедомил е 10-годишен. Вторият брак на майка му е с Василие Берар, директор на сръбската държавна печатница.[2]

На младини (1863 до 1865) Чедомил Миятович изучава държавни науки (право) в Лайпциг, Мюнхен и Цюрих. Известно време работи в Австрийската национална банка и в Кредитанщалт. През 1865 година се установява в Сърбия като професор по политикономия в белградската „Велика школа“ (предтеча на първия сръбски университет).[3]

Политическа биография редактиране

Практическият опит на Миятович в банковото дело води до включването му в политиката. В периода 1873-1875 година той е на три пъти финансов министър на Сърбия и като такъв е отговорен за въвеждането на метричната система и динара.[4]

В началото на 80-те години Миятович влиза в политическия клуб на „младоконсерваторите“ (прераснал по-късно в Напредняшката партия) и придобива голямо влияние като личен приятел на княз (крал) Милан Обренович. В правителството на Милан Пирочанац, дошло на власт през 1880 година, той държи едновременно финансовото и външното министерство.[4]

Като противник на руското влияние в Сърбия, Чедомил Миятович сътрудничи на княз Милан в курса към сближение с Австро-Унгария и сам подписва тайната конвенция с Хабсбургската монархия от юни 1881 година. Това му струва поста във външно министерство, тъй като Пирочанац е недоволен от съдържанието на конвенцията и заплашва с оставка на кабинета. Правителствената криза е решена, като Миятович е принуден да предаде външното ведомство на министър-председателя, но си запазва контрола над финансовото министерство.[5] Като министър на финансите през 1882 година той осигурява кредит от Франция за построяването на сръбския участък от жп линията Белград – Цариград и участва в създаването на Сръбската народна банка.[6]

 
Миятович (седнал вляво) при подписването на Букурещкия договор

През октомври 1884 година Миятович е назначен за пълномощен министър в Лондон. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия се опитва да защити агресивната сръбска политика спрямо България пред британската общественост, но безрезултатно. Напуска Лондон през януари 1886 година, когато е натоварен от крал Милан да води преговорите в Букурещ за прекратяване на Сръбско-българската война.[7] По внушение на британската дипломация, Миятович не се съобразява с инструкциите на краля да действа за възобновяване на войната и преговорите приключват успешно с подписването на Букурещкия договор (3 март 1886).[8]

Миятович е отново финансов министър през 1886-1887 и за кратко през 1894 година. През 1888-1889 е начело на външното министерство. През 1900 представлява Сърбия в Цариград. През 1895-1900 и 1902-1903 година е (за втори и трети път) пълномощен министър на Сърбия във Великобритания. Подава оставка от този пост дни след Майския преврат, който води до 3-годишно прекъсване на сръбско-британските дипломатически отношения.[9] Осъжда убийството на крал Александър Обренович и съпругата му Драга, но съдейства неофициално за двустранното разбирателство чрез отстраняване на част от кралеубийците.[10]

Публицистика редактиране

Чедомил Миятович е автор на множество книги и статии като кореспондент (от 1891 до 1893 и от 1903 до 1914 година) на сръбски вестници в Лондон[11] и радетел за популяризирането на сръбската култура и политика във Великобритания. Той написва повечето статии за Сърбия в единадесетото издание на Енциклопедия Британика (1910-1911).[12] По-известните от трудовете му са посветени на убийството на Александър Обренович, историята на Сърбия и спомените му от дипломатическото поприще:

  • Mijatovich, Chedomille. A Royal Tragedy. Being the Story of the Assassination of King Alexander and Queen Draga of Servia. London, Eveleigh Nash, 1906
  • Mijatovich, Chedo. Servia and the Servians. London, Sir Isaac Pitman & Sons, 1908
  • Mijatovich, Chedomille. The Memoirs of a Balkan Diplomatist. London, New York, Toronto and Melbourne, Cassell and Company, Ltd. 1917 (посетен на 27.12.2017)

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. Marković 2008, с. 105.
  2. Marković 2008, с. 107.
  3. Marković 2008, с. 107 – 108.
  4. а б Marković 2008, с. 109.
  5. Jовановић 1934, с. 337 – 338, 340 – 341.
  6. Marković 2008, с. 110.
  7. Marković 2008, с. 113 – 114.
  8. Marković 2008, с. 114 – 115.
  9. Marković 2008, с. 116 – 118.
  10. Marković 2008, с. 118 – 121.
  11. Marković 2008, с. 116 – 117.
  12. Marković 2008, с. 125.