Чепино (квартал на Велинград)

квартал на Велинград
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чепино.

Чепино е бивше село в Централна България, присъединено като квартал към град Велинград. Чепино е най-южният от трите квартала на града.

Чепино
— квартал —
„На падналите за родината чепинци“, военен паметник в центъра на Чепино, дело на Анастас Дудулов, 1934 г.
„На падналите за родината чепинци“,
военен паметник в центъра на Чепино,
дело на Анастас Дудулов, 1934 г.
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Пазарджик
Община Община Велинград
Част от Велинград

ИсторияРедактиране

Първоначално името на селото е Баня Чепино или Баня Чепинска. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Баня Чепинска са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

В 1934 година името на селото е сменено на Чепино. В 1948 година заедно с Лъджене и Каменица Чепино образува Велинград.[2]


Чèпино - квартал на Велинград от 1948; Баня Чепино - село в България от преди 1878; преим. в Чепино с министерска заповед 2820/обн. в ДВ, бр. 109 от 14 авг. 1934; слято със Каменица и Лъжене във Велинград  с постановление на МС 4/ обн. 5 февр. 1948.

    Името му  претърпява промени (Баня, Баня-Чепино, Чепино баня, Чепино и др.); води до грешки, защото му е дадено името на цялото краище. Селото е построено в една от най-красивите местности в Родопите; до карсто-вия извор Клептуза, лежи върху речни и чакълести наносни материали. Установено е на юж. окрайнина на Чепинска котловина, край Чеп. река – при влизането ù в котловината; на надм. в. 765 м; отстои от Лъжене на 2 км. Разположено на левия бряг на реката, в последните десетилетия разширено и на десния бряг; дн. кварталът е стъпил на двата бряга на реката. От изток и запад Ч. е притиснато от високи върхове, на юг започва красивия пролом на р. Бистрица (Чеп. река), на север от него се открива Чеп. корито. Дн. се развива преимуществено на север към Лъжене и вече почти е изчезнало полето от градини и ливади между двата квартала. През Ч. минава пътят Велинград – Сърница – Доспат  и жп линията Септември – Велинград – Добринище.

    Дн. квартал на В-д от старо време е отделно селище и се е казвал Баня  - заради мин. му бани. Векове наред е носел името Бана. Споменава се в османски данъчни документи през 1576 с името Бана (от Баня). Важни сведения за Ч. намираме в Регистър за събиране на данъка зияде- и джизие от румейските вакъфи на султани, членове на султанската фамилия и на видни администратори за сметка на 1023 (11 февр. 1614 – 30 ян. 1615) – в броя на джазие ханетата от кааза Филибе, с Бане е със 137 ханета, най-много от селата в Чепини (териториално-адм. единица с център с. Баня-Чепино). Пътешественикът Огюст Винекел през 1836 ” пише за с. Баня: „Чепина – мюсюлманско село от 250 къщи“. В осм. документ от 1845 селото се споменава с името Баня. В османския регистър за десятъка на овцете в Пазарджишко през 1848 името на селото е отбелязано като Чепино Бане. През 1850 Ст. Захариев  намира Баня с 350 къщи и 2100 ж., също само българи мохам. Селото се отбелязва със същото име Баня от Вилхем фон Берг - 1874, от Константин Иречек - 1883, от Константин Величков - 1885, от Никола Начов - 1890, от Христо Попконстантинов - 1890, от Иван Вазов - 1892, от Д. Т. Страшимиров през 1897, от Лука Хасъров през 1907. При първите преброявания на населението у нас : 1884, 1887, 1892, 1900, 1905 и 1910 е отбелязано с името Баня. В „Недрата на Родопите“ Ив. Вазов пише: „Аз посетих и село Баня. Села с подобни названия може би има около двадесетина в Отечеството ни, та за отличие това село го наричат още Баня Чепино или Чепинска баня“. В природно уединената и трудно достъпната Чепинска котловина не се е чувствала нужда от допълнително уточняване местонахождението на с. Баня преди Освобождението 1878 и доста време след това. Това обаче става необходимо на новите заселни-ци, за да уточнят адреса си. С течение на времето при името на селото настъпват промени. Към името му започва да се добавя и това на котловината: Баня Чепинска, по-късно Баня Чепино (Иван Батаклиев 1930 отбелязва селото с името Баня Чепино), а през два-десетте год. на 20 в. Чепино-Баня. В говора и писмената реч първата част на името - същинското име се изпуска, като остава само Чепино.Това име, утвърдено офи-циално (1934), със заповед на М-вото на вътрешните работи и нар. здраве, остава и до днес.

     Преброяването от 1884 дава общо 2095 д., от които само 20 са придошли българи христ. Броят на жителите му през 1926 нараства на 3534, от които придошли българи христ. 2221, а при преброяването през 1965 кварталът има вече 6930 ж. Население - по години    (по Й. Ковачев):                                                       Таблица 1                                                                          

Население (брой) 1884 1912 1926 1942
Българи-християни

Българи-мохамедани

Куцовласи  

Цигани

Други

Всичко:                

20

1941

-

131

3

2095

1275

2350

141

164

89

4019

2221

975

102

153

8

3534

2639

796

47

144

-

3626

ЛичностиРедактиране

Родени в Чепино
  •   Лазар Белухов (р. 1922), български летец, генерал-майор
  •   Никола Хаджидаскалов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]
  •   Тодор Ив. Диманин, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[4]
  • Михаил Иванов Алексиев (р. 1945) - краевед-изследовател, писател.
Починали в Чепино

ЛитератураРедактиране

  • Юбилеен енциклопедичен справочник "Обичам те Велинград!„Авторски колектив “"Велинградски летописи 1948-2018. 2018. ISBN 978-954-9388-79-4
  • Михаил Алексиев и колектив - Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. 2002.

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 209 и 749.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.749.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 209.