Отваря главното меню

Червената мухоморка (Amanita muscaria) е слабо отровна гъба от род Мухоморка.[2] Красивото ѝ плодно тяло е добре познато от детски картинки и илюстрации на фолклорни приказки. Освен в България тя е разпространена и в Западна Европа, Северна и Южна Америка, Южна Африка, Азия и Австралия. Съществува по-блед вариант в Европа, A. muscaria var. formosa.

Червена мухоморка
Amanita muscaria 3 vliegenzwammen op rij.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Amanitaceae Мухоморкови
род: Amanita Мухоморка
вид: Amanita
muscaria
Червена
мухоморка
Научно наименование
Уикивидове Amanita muscaria
Lam., 1783[1]
червена мухоморка в Общомедия

Чести са сериозните натравяния при сбъркване с булката, когато приетите количества са големи. Има и хипотези, че тя е била свещена гъба в ранното християнство.

Гъбата се ползва като убиец на мухи. Мляко, наквасено с парчета от гуглата, традиционно „мори“ насекомите, които го накацат.

Расте от почвата на всякакви гори и се открива лесно и сравнително често.

Съдържание

Характерни белезиРедактиране

Шапка
Обикновено диаметърът ѝ стига 15,5 см, но се намират и екземпляри с по-широки гугли. Цветът на горната повърхност е ярко карминено-червен и монотонен. При остаряване, цветът губи яркостта си и гуглата може да стане оранжева. Гуглата е осеяна с многобройни малки бели парченца (остатъци от общото покривало), които са наредени в няколко правилни концентрични кръга. Парченцата също може да липсват, поради старост или измиване от дъжд.
Ламели
Бели, свободни, гъсти
Спори
Бели, елиптични и продълговати.
Споров прашец
Бял.
Пънче
Стройно, високо (до 15 см) и оцветено в бяло. Пръстенче има, голямо и висящо. Основата е кълбовидна. Волвата (долната част на Общото покривало) е плътно прираснала към пънчето, чрез 3 – 4 степенувани ръбести кръга.

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. указано в: Index Fungorum, дата на проверка: 3 март 2019
  2. www.kew.org