Червеникава сърнела
Червеникавата сърнела[1] (Chlorophyllum rhacodes), наричана още Червенееща сърнела[2], е вид базидиева гъба от род сърнели (Macrolepiota). Ядлива и много вкусна гъба.
Червеникава сърнела | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Vellinga, 2002 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Червеникава сърнела в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Характерни белези
редактиране- Гугла:
Формата на младата гугла е яйцевидна. По време на растежа се разтваря, като преминава от звънчевидна до плоска форма с диаметър 5-20 см. В средата има слабо изразена гърбица (пъпка). Гуглата е с дебела, суха и тъмна кожица, която при растежа се напуква, образувайки едри люспи, които са керемидообразно подредени. Кожата на гърбицата остава цяла и е по-тъмно оцветена.
- Пънче:
Достига височина до 20 см. Гладко, при младите гъби с бял до кремав цвят, при по-възрастните червеникавокафяво. В горната му част има характерно подвижно пръстенче, а в основата си пънчето е удебелено като луковица.
- Месо:
Месото е сравнително меко, с белезникав цвят; при нараняване се оцветява в оранжево-червено и постепенно потъмнява до ръждивокафяво. В пънчето е влакнесто и по-твърдо. Като цяло месото има приятен аромат и вкус.
- Пластинки:
Гъсто разположени, при младите гъби с белезникав цвят, по-късно червеникави. Както месото и пънчето, при нараняване почервеняват.
- Споров прах:
Бял.
Месторастене
редактиранеРасте в широколистни и иглолистни гори. В България се среща във всички планини. Понякога расте в т. нар. „самодивски кръгове“ и за разлика от обикновената сърнела не обича много откритите пространства. Периодът ѝ на растеж е от юни до октомври.
Източници
редактиране- ↑ Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 57.
- ↑ Димчева, Мария, Гьошева-Богоева, Мелания, Стойчев, Георги. 100 гъби. София, Гея Либрис, 2010. ISBN 954-300-064-7. с. 112.