Отваря главното меню

Червен площад

(пренасочване от Червения площад)

Червеният площад (на руски: Красная площадь, от древноруското красный – красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар площад на град Москва.

Кремъл и Червения площад, Москва
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
RedSquare (pixinn.net).jpg
В регистъра Kremlin and Red Square, Moscow
Регион Европа
Местоположение Флаг на Русия Русия
Тип Културно
Критерии i, ii, iv, vi
Вписване 1990  (14та сесия)
Map of Moscow center.png
55.7542° с. ш. 37.62° и. д.
Местоположение в Русия Москва център
Кремъл и Червения площад, Москва в Общомедия

Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага Московският Кремъл, на изток – ГУМ и Китай-город, на север – Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (Собор Казанской иконы Божией Матери), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният Храм "Свети Василий Блажени" (с канонично название Покровский собор).

Дължината на площада е 330 m, а ширината – 70 m.

На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма „Василий Блажени“ се намира паметникът на Минин и Пожарски, а до кремълската стена – Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.

Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) – само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение – не се приемат молби по факс или електронна поща.

360° панорамна снимка на Червения площад
360° панорамна снимка на Червения площад
Червеният площад нощем с храма „Василий Блажени“ и Спаската кула

ИсторияРедактиране

 
А. М. Васнецов. Червеният площад при Иван Грозни

Бъдещият главен площад на града възниква през 15 век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508 – 1516 г. пред стената на Кремъл е бил прокопан защитен ров, широк 36 m и дълбок около 10 m.

 
Фьодор Алексеев. Червеният площад 1802 г.

Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През 16 в. градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни – оттогава идва изразът „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.

 
А. М. Васнецов. Червеният площад през 17 век

През 17 – 18 в. площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени е преминавала трамвайна линия.

 
И. Раух. Червеният площад през 1830 г.

През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (в Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е бил положен и Сталин.

 
Военен парад през 2008 г.

На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е Парадът на Победата на 9 май 1945 г.

В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г. Пол Маккартни изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа[1].

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране