Червен площад
Червеният площад (на руски: Красная площадь, от древноруското красный – красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар площад на град Москва.
| Кремъл и Червеният площад, Москва | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Московският кремъл, Сенатският дворец и мавзолеят на Ленин | |
| В регистъра | Kremlin and Red Square, Moscow |
|---|---|
| Регион | Европа |
| Местоположение |  РусияМосква, Русия |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, ii, iv, vi |
| Вписване | 1990 (14-а сесия) |
  Местоположение в Русия Москва център | |
| Кремъл и Червеният площад, Москва в Общомедия | |
Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага Московският Кремъл, на изток – ГУМ и Китай-город, на север – Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (Собор Казанской иконы Божией Матери), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният храм „Св. Василий Блажени“ (с канонично название Покровский собор). Той е част от единен ансамбъл с Московския Кремъл, но исторически е част от Китай-город.[1] Архитектурният ансамбъл се намира под охраната на ЮНЕСКО като паметник на Световното наследство.[2]
Дължината на площада е 330 m, а широчината – 70 m, площта – 24 750 m². Павиран е с павета от кримски габро-диабаз.[3]
На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма „Св. Василий Блажени“ се намира паметникът на Минин и Пожарски, а до кремълската стена – Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.
Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) – само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение – не се приемат молби по факс или електронна поща.
История
редактиране
Бъдещият главен площад на града възниква през XV век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508 – 1516 г. пред стената на Кремъл е прокопан защитен ров, широк 36 m и дълбок около 10 m.
_by_Fedor_Alekseev.jpg)
Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През XVI век градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни – оттогава идва изразът „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.
През XVI – XVIII век площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери,[4][5] а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени преминава трамвайна линия.[6]
През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (след Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. През 1924 г. на площада е построен първият дървен мавзолей на Ленин.[6] През 1930 г., при подготовката за тържественото откриване на каменния мавзолей, старата калдъръмена настилка е заменена с габро-диабазни павета[7] Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е положен и Сталин.
На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е Парадът на Победата на 9 май 1945 г., състоял се на 24 юни 1945 г.[8]
В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г. Пол Маккартни изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа[9].
Интересни събития
редактиране
През 1987 г. Матиас Руст, германски пилот любител, който по онова време е само на 18 години, се приземява на площада. В Деня на пограничните войски на СССР той излита от Хелзинки към Москва със самолет Cessna-172 Skyhawk, изминава няколко хиляди километра през територията на СССР и се приземява близо до храма „Василий Блажени“. Инцидентът е широко отразен в пресата и предизвиква военните реформи на Михаил Горбачов и значителни кадрови промени в Министерството на отбраната.[10][11]
През 2013 г. универсалният магазин ГУМ инсталира рекламен павилион на марката Louis Vuitton във формата на куфар с размери 9×13 m. В него трябвало да се провеждат изложби и видеоинсталации, а приходите от входните билети да се даряват на благотворителен фонд. Инсталирането на рекламен обект с такива внушителни размери предизвиква отзвук в обществото и СМИ. Противниците на проекта твърдят, че инсталацията е направена незаконно, а самата конструкция нарушава по груб начин целостта на историческия ансамбъл. Представители на ГУМ заявяват, че „преди да бъде монтиран, „сандъкът“ е минал голям кръг от одобрения“.[12][13]
Още на 27 ноември е започнат демонтажа на павилион, а компанията Louis Vuitton е глобена с 10 000 рубли.[14]
Галерия
редактиране-
Изглед от площада -
Червеният площад нощем -
ГУМ -
Покровският събор (храм „Василий Блажени“) -
Държавният исторически музей
Външни препратки
редактиране
- Red Square in Moscow, the most important place in the country's largest. – Thewotme Travel Blog
- Moscow-Life: A guide to Moscow's Red Square
- "Red Square", Moscow. Info – information for visitors to Red Square and the Kremlin
- "4 Surprising Things that Happened on Red Square", BigTimeMoscow, November 12, 2015
Източници
редактиране- ↑ Романюк С. К. Сердце Москвы. От Кремля до Белого города
- ↑ Зеленецкий И. К. История Красной площади. — М.: Типография Московского университета, 1851.
- ↑ Романюк, „Сердце Москвы. От Кремля до Белого города“
- ↑ Фонари электрические с дуговыми лампами на Красной площади // Музей «Огни Москвы». Архивиран от оригинала на 2018-05-18. Посетен на 2018-05-25.
- ↑ Кра́сная пло́щадь // Государственный институт русского языка им. А.С. Пушкина. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 2018-05-24.
- ↑ а б Кондратьева С. Посмотрите, какой в 1914 представляли Москву через 200 лет, и что об этом думают историки // Afisha Daily, 2018-02-27. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.
- ↑ Александр Иванов. История московских мостовых: от дерева до плитки // Прогулки по Москве, 2016-11-30. Архивиран от оригинала на 2018-12-27. Посетен на 2018-05-25.
- ↑ Москва, 1941-1945: атлас / под ред. Г. Куманева. — Феория, 2010. — С. 262—269. — 3000 экз. — ISBN 978-5-4284-0004-5.
- ↑ news.bbc.co.uk
- ↑ Peter Finn. Сомнительный дипломат (перевод: Иван Ъ-Никольский) // Коммерсантъ, 2007-05-28. Архивиран от оригинала на 2016-03-02. Посетен на 2015-10-12.
- ↑ Миссия Матиаса Руста, или Посадка на Красной площади // BBC Russia, 2012-12-08. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 2018-09-19.
- ↑ Установка сундука в Москве прошла круг согласований, заявляют в ГУМе // РИА Новости, 2013-11-29. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.
- ↑ Главреду «Сноба» стыдно за истерию по поводу сундука в Москве // РИА Новости, 2013-11-29. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.
- ↑ За чемодан на Красной площади компанию Louis Vuitton оштрафовали на 10 тысяч рублей // Вести, 2013-12-02. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.