Червено цвекло
Червеното цвекло (Beta vulgaris ssp. vulgaris var. vulgaris) е вид кореноплоден зеленчук. Корените му са тъмночервени и се ядат варени или сурови, нарязани в салата. Използва се и за направа на борш, особено в Източна Европа. Зелените листа също могат да се консумират, обикновено варени. Имат вкус на спанак. От цвеклото може да се извлича боя. Използва се и в народната медицина като билка за лечение на различни заболявания.
| Червено цвекло | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Червено цвекло в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание
редактиранеЧервеното цвекло е тревисто двугодишно, рядко многогодишно растение, което достига височина 120 cm (рядко повече). Корените са тъмночервени, бели или жълти и умерено до силно подути и месести. При дивите подвидове могат да са кафяви, влакнести, понякога подути и дървесни. Стеблата растат изправени или, при дивите форми, често изпъкнали. Те са прости или разклонени в горната част,[1] а повърхността им е оребрена и на ивици.[2] Листата в основата имат дълги дръжки, които могат да са удебелени и червени, бели или жълти. Листото е копиевидно до сърцевидно, тъмнозелено до тъмночервено, леко месесто, обикновено с изпъкнала средна част, с цял или вълнообразен ръб, с дължина 5 – 20 cm при дивите растения или много повече при отглежданите растения. Горните листа са по-малки, а формата им е ромбична или тясно копиевидна.[1]
Цветовете се образуват в плътни и подобни на шиш съцветия. Хермафродитните цветове са с формата на урна, зелени или червеникави и се състоят от пет сраснали околоцветни сегмента, от 3 до 5 тичинки и 2 – 3 близалца.[1] Околоцветниците на съседните цветове често се сливат.[3] Цветовете се опрашват чрез вятъра или насекомите, като първият метод е от по-голямо значение.[4]
Плодът е затворен от кожестия и вдлъбнат околоцветник и е потопен в подутата, втвърдена основа на околоцветника.[1] Хоризонталното семе е лещовидно, с дължина 2 – 3 mm и с червено-кафяво и лъскаво покритие. Семето съдържа пръстеновиден ембрион и обилен перисперм.[2]
Разпространение и местообитание
редактиране| Червено цвекло сурово (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Дивите форми на Beta vulgaris са разпространени в югозападните, северните и южните части на Европа по крайбрежията на Атлантика, Макаронезия, Средиземноморието, от Северна Африка до Западна Азия.[5][6] Интродуцирани са и на други континенти.[7] Растенията растат по крайбрежни скали, на каменисти и песъчливи плажове, в солени тресавища или крайбрежни ливади.[5]
Култивирано цвекло се отглежда из цял свят в области без сериозни замразявания. Растението предпочита относително хладни температури, между 15 и 19 °C. То толерира солена почва и засушавания. Все пак, предпочита неутрално pH или леко алкална почва, съдържаща хранителни вещества, натрий и бор.[7]
Хранителна стойност
редактиранеВ 100 грама сурово червено цвекло се съдържат 88% вода, 10% въглехидрати и 2% протеини. Енергийната стойност за същата порция е 43 калории. Единствените микроелементи със значителни пропорции са фолиевата киселина и манганът.
Корените и листата на цвеклото се използват в традиционната медицина за лечение на различни заболявания.[8] Древните римляни го използват срещу температура и запек. Листата на цвеклото са с високо съдържание на оксалати, които участват в образуването на камъни в бъбреците.[9]
Галерия
редактиране-
Цветовете на растението -
Семената на растението -
Връзка червено цвекло -
Нарязано цвекло
.jpg)
Източници
редактиране- ↑ а б в г Shultz, L.M. (2003). Beta vulgaris. In: Flora of North America Editorial Committee (eds.): Flora of North America North of Mexico, Volume 4: „Magnoliophyta: Caryophyllidae“, part 1., Oxford University Press, New York, p. 266 – 267, ISBN 0-19-517389-9.
- ↑ а б Zhu, G.; Mosyakin, S.L.; Clemants, S.E. (2003). Beta vulgaris In: Zhengyi, W., Raven, P.H., & Hong, D. (eds.): Flora of China. Volume 5: Ulmaceae through Basellaceae. Science Press/Missouri Botanical Garden Press, Beijing/St. Louis, ISBN 1-930723-27-X, p. 354.
- ↑ Flores Olvera H. 'Floral and Inflorescence Morphology and Ontogeny in Beta vulgaris, with Special Emphasis on the Ovary Position // Annals of Botany 102 (4). 2008. DOI:10.1093/aob/mcn140. с. 643 – 651.
- ↑ Free, J. B. и др. Insect pollination of sugar-beet (Beta vulgaris) seed crops // Annals of Applied Biology 81 (2). 1975. DOI:10.1111/j.1744-7348.1975.tb00529.x. с. 127 – 134.
- ↑ а б Romeiras M.M. Evolutionary and Biogeographic Insights on the Macaronesian Beta-Patellifolia Species (Amaranthaceae) from a Time-Scaled Molecular Phylogeny // PLOS ONE 11 (3). 2016. DOI:10.1371/journal.pone.0152456. с. e0152456.
- ↑ Kadereit G. A synopsis of Chenopodiaceae subfam. Betoideae and notes on the taxonomy of Beta // Willdenowia 36. 2006. DOI:10.3372/wi.36.36101. с. 9 – 19.
- ↑ а б Stephen Nottingham. Beetroot. 2004. Архивиран от оригинала. Посетен на 15 август 2010. Архив на оригинала от 2012-02-09 в Wayback Machine.
- ↑ Grubben, G.J.H. & Denton, O.A. (2004) Plant Resources of Tropical Africa 2. Vegetables. PROTA Foundation, Wageningen; Backhuys, Leiden; CTA, Wageningen.
- ↑ Massey, L. K. и др. Effect of dietary oxalate and calcium on urinary oxalate and risk of formation of calcium oxalate kidney stones // Journal of the American Dietetic Association 93 (8). 1993. DOI:10.1016/0002-8223(93)91530-4. с. 901 – 6.