Червен ибис

вид птица

Червените ибиси (Eudocimus ruber) са вид птици от семейство Ибисови (Threskiornithidae), като някои автори ги разглеждат като подвид на Eudocimus albus.

Червен ибис
Eudocimus ruber Corocora Scarlet Ibis (6264848783).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Ибисови (Threskiornithidae)
род:Eudocimus
вид:Червен ибис (E. ruber)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Eudocimus ruber map.svg
Червен ибис в Общомедия
[ редактиране ]

ОписаниеРедактиране

На дължина е между 55-63 сантиметра,а на тегло-около 1,4 килограма. Размахът на крилете е 54 сантиметра. Мъжките ибиси са по-големи от женските.Оперението им е ярко червено,като краищата на крилата им са черни. Оперението на младите птици е комбинация от сиво,черно,кафяво и бяло.

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Разпространени са в блатисти местности и влажни гори в северните части на Южна Америка и съседните Антилски острови.[2] Срещат се в държавите Бразилия, Колумбия, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам, Венецуела, Нидерландските Антили и Тринидат и Тобаго. Обитава калища,мочурища и други заблатени места.

ХраненеРедактиране

Храни се със скариди,мекотели,малки раци и насекоми като бръмбари. Дългите им извити клюнове се използват за сондиране в калта в търсене на плячка. Понякога крадат плячка от други видове ибиси. Червеното им оперение се дължи на храната им.

ПоведениеРедактиране

Живеят на ята от по 30 и повече птици. Докато се хранят се събират на големи групи от по няколко хиляди индивида. Често участват и в смесени ята заедно с щъркели,чапли,патици и други видове ибиси.

СтатутРедактиране

Червеният ибис е със статут незастрашен. Напоследък няколко популации намаляват.

ЛюбопитноРедактиране

Червеният ибис е един от националните символи на Тринидад и Тобаго.

БележкиРедактиране

  1. Eudocimus ruber (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 октомври 2021 г. (на английски)
  2. maps.iucnredlist.org