Едуард Тийч или Едуард Тач (на английски: Edward Teach, Edward Thatch), известен с прозвището Черната брада (на английски: Blackbeard) (* ок. 1680 – † 22 ноември 1718 г.) е английски пират с доста зловеща слава, действал в Карибско море между 1716 и 1718 г. Други източници посочват името му като Едуард Дръмонд (Edward Drummond), но има съмнения, че истинското му име е всъщност неизвестно[1][2]. Прякорът си получава заради своята огромна черна брада, в която по време на битка има навика да вплита запалени фитили. Има любима също пират – Арабела Дръмонд (родена като Мери Дръмонд). Някои смятат, че тя му е сестра, а други – братовчедка. Първоначално работи за друг пират – Бенджамин Хомголд, но малко по-късно вече има свой кораб – „Отмъщението на кралица Ана“, френски търговски кораб, който залавя и преименува. Малко се знае за ранния му живот, но се предполага, че е служил като капер в английската армия по време на войната на кралица Ана[3].

Едуард Тийч
Edward Teach
английски пират
Роден
около 1680 г.
Починал
22 ноември 1718 г. (38 г.)
Активен периодот 1716 г. до 1718 г.
Едуард Тийч в Общомедия

Едуард Тийч загива по време на битка с британски военни моряци, изпратени да го заловят. Преди да умре, Черната брада понася 25 рани, 5 от които от куршуми. Фаталният изстрел е изстрелян лично от лейтенант Мейнард. Главата на Тийч е отсечена и окачена като трофей на бушприта на кораба на лейтенант Робърт Мейнард. Единственият пират от екипажа на Черната брада, който остава жив е Самюъл Одил, понеже само един ден преди битката е насилствено причислен към екипажа на Израел Хендс и преди сражението свален на брега с наранено коляно. Хендс също е осъден на смърт, но екзекуцията е отложена. По времето, когато е в затвора, амнистията за пиратите е продължена от краля. Пускат го от тъмницата и го откарват в Англия. В Лондон той заживява като просяк и английският писател Робърт Луис Стивънсън го обезсмъртява в прочутия си роман „Островът на съкровищата“.

Източници

редактиране
  1. Lee 1974, с. 3 – 4
  2. Wood, Peter H. Teach, Edward (Blackbeard) (d. 1718). Oxford University Press, 2004. Посетен на 9 юни 2009.
  3. Brooks, Baylus C. Blackbeard Reconsidered: Mist's Piracy, Thache's Genealogy. North Carolina Office of Archives and History, 2015. ISBN 978-0-86526-479-3. с. 20 – 22.