Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Хасково. За другото българско село с това име вижте Черна могила (Област Бургас).

Черна могила е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково.

Черна могила
Общи данни
Население 105 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,876 km²
Надм. височина 281 m
Пощ. код 6471
Тел. код 037602
МПС код Х
ЕКАТТЕ 80827
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ)


ГеографияРедактиране

Село Черна могила се намира в хълмиста местност на 20 км от гр. Харманли и 10 км от село Бисер. Разположено е между три хълма: Гергьовден, Илинден и Баллъктепе. Селището е закътано и скрито между тях още от създаването му с цел предпазване на населението от турски набези. Селото е с надморска височина около 270 м и с преобладаващ беломорски климат.

Село Черна Могила е с много разнообразна природна даденост. Населението е малобройно и има много не обитаеми стари къщи. Бъдещето на селото е в областта на селския туризъм и инвестиране в жилища на наши и чужди граждани. Селото е в близост до турската, гръцка граница, Свиленград и Харманли.

Землището е благоприятно за отглеждане на добри винени сортове и житни култури.

ИсторияРедактиране

Селото е в пределите на българската държава от 1885 г. с името Кара тепе, което е променено през 1906 г. с указ 452 от 21 декември. Според хората от селото най-напред името е било Кар тепе (Снежен връх), но по-късно е добило формата Кара тепе. Преданието разказва, че селото се е местило четири пъти, преди да се установи на днешното си място. Най-пред се е намирало по-близо до с. Малко градище, в м. Юртето, където бил намерен глинен кюп (питос). Второ място било м. Колибите, а третото – в м. Вирето, близо до „римския път” към Узунджово, от който се виждали останки от калдъръма, а след това – в м. Варадя. Заради нападенията на кърджалиите хората се преместили на днешното място. За първите заселници се смята, че дошли от Кукушко-Серския край, защото говорят на ке-ки – ки идем, ки дойдем.

РелигииРедактиране

Населението е изцяло българско православно. В близкото минало свещеници на селото са били: свщ. Иван Петров, а по късно и неговият син свщ. прт. Александър поп Иванов. Същите са отслужвали литургии и обреди в съседните села — Орешец, Малко Градище, Иваново, Смирненци и др.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Селото има изглед към полите на Родопите и гробница „Мезек“.

ЛичностиРедактиране

Родени

Външни препраткиРедактиране