Черните картини

„Черните картини“ (или „Мрачните картини“, на испански: Pinturas negras) е името, дадено на група от четиринадесет картини на Франсиско Гоя от по-късните години от живота му, най-вероятно между 1819 и 1823 г. Те изобразяват теми, отразяващи както страха му от лудостта, така и неговата мрачна представа за човечеството. През 1819 г. на 72-годишна възраст художникът се премества в двуетажна къща извън Мадрид, наречена „Кинта дел сордо“ („Къщата на глухия“). Въпреки че къщата е кръстена на името на предишния собственик, който е бил глух, Гоя също е почти глух по това време в резултат на заболяване, от което страда когато е на 46 години. Първоначално картините са нарисувани като стенописи по стените на къщата, по-късно премахнати от стените и прехвърлени на платно. Намират се в музея на Прадо в Мадрид.

След наполеоновите войни и вътрешните сътресения на променящото се испанско правителство, Гоя развива чувство на горчилка към човечеството. Той има изострено чувство на паника, ужас, страх и истерия. Оцелял след две смъртоносни болести, той става все по-разтревожен от страха от рецидив. Смята се, че комбинацията от тези фактори е довела до създаването на четиринадесетте творби, познати като „Черните картини“.

Използвайки маслени бои и работейки директно на стените на трапезарията и дневните си стаи, Гоя създава творби с тъмни, обезпокоителни теми. Картините не са поръчани и не са рисувани с намерение да напуснат дома си. Възможно е художникът никога да не е възнамерявал творбите да бъдат видени от широката публика. Той не дава заглавия на картините си или ако го е направил, никога не ги разкрива. Повечето имена, използвани за тях, са наименования, използвани от историци на изкуството. Първоначално те са били каталогизирани през 1828 г. от приятеля на Гоя, Антонио Бругада.

• Част от 14-те картини
• 
  Сатурн изяжда сина си
• 
  Бой с тояги
• 
  Четци
• 
  Джудит и Холофернес