Черните картини

„Черните картини“ (или „Мрачните картини“, на испански: Pinturas negras) е името, дадено на група от четиринадесет картини на Франсиско Гоя от по-късните години от живота му, най-вероятно между 1819 и 1823 г. Те изобразяват теми, отразяващи както страха му от лудостта, така и неговата мрачна представа за човечеството. През 1819 г. на 72-годишна възраст художникът се премества в двуетажна къща извън Мадрид, наречена „Кинта дел сордо“[1] („Къщата на глухия“). Въпреки че къщата е кръстена на името на предишния собственик, който е бил глух, Гоя също е почти глух по това време в резултат на заболяване, от което страда когато е на 46 години. Първоначално картините са нарисувани като стенописи по стените на къщата, по-късно премахнати от стените и прехвърлени на платно[2]. Намират се в музея на Прадо в Мадрид.

След наполеоновите войни и вътрешните сътресения на променящото се испанско правителство, Гоя развива чувство на горчилка към човечеството. Той има изострено чувство на паника, ужас, страх и истерия. Оцелял след две смъртоносни болести, той става все по-разтревожен от страха от рецидив. Смята се, че комбинацията от тези фактори е довела до създаването на четиринадесетте творби, познати като „Черните картини“.

Използвайки маслени бои и работейки директно на стените на трапезарията и дневните си стаи, Гоя създава творби с тъмни, обезпокоителни теми. Картините не са поръчани и не са рисувани с намерение да напуснат дома си. Възможно е художникът никога да не е възнамерявал творбите да бъдат видени от широката публика. Той не дава заглавия на картините си или ако го е направил, никога не ги разкрива. Повечето имена, използвани за тях, са наименования, използвани от историци на изкуството. Първоначално те са били каталогизирани през 1828 г. от приятеля на Гоя, Антонио Бругада.

ИзточнициРедактиране