Чернова:Уединение

Неприкосновенност в частната сфера (може и като уединението, на английски privacy) е възможността или дори в някои случаи способността за уединяване, това е когато индивид или група се изолират, като съответно личната информация и тази на другите, остава неприкосновена, и само ограничена формална част от нея е изразена за другите, която вече има официален характер.

Това може да бъде:

  1. Състояние, в което някой/я се изолира от присъствието или погледа на други. (уединението)
  2. Състояние на свобода от несанкционирано вмешателство: Лично право на неприкосновен частен живот.

Това е чуждоезична (английска) дума, която не може да се преведе с една-единствена дума на български език.

Думата има няколко общи значения:

  1. Физическа неприкосновеност и уединеност (privacy)
  2. Право на информационна тайна (messages privacy)
  3. Организационна и научна тайна (organizational privacy}
  4. Държавна тайна (заклеване при встъпване в длъжност, военна клитва са официални церемонии по формализиране на задълженията към държавната тайна)

Първата форма или физическо неприкосновеност и уединеност (privacy в общ смисъл) е най-трудно преводима от английски.

Руският превод е по-близък, заради това, че руският е славянски език като българския, но не е пълен за информационната област: „Неприкосновеност на/в личния живот“. През годините на „Социалистическата система“ поведението „privacy“ не е било познато на мнозинството, а само на високообразованите и пътуващи в чужбина, и затова и думата не е представяна в мрежови-чатове, които като функциониращи през социализма имат други форми на организиране на желаната неприкосновеност, най-вече с по-конкретната фраза организационна и научна тайна.

Други изрази на български са „насаме/на четири очи“, също „сам със себе си“ (усамотение, уединението) играе ролята на privacy.

Няколко примера от думата на английски и опит за смислов превод:

„We will talk in my office.“
(Ние) Ще говорим насаме/на четири очи в моя офис.
„Моля напуснете стаята, бих желал да съм сам в момента“
„Leave the room please, I would like to have my/some privacy“

ИзточнициРедактиране

  • Gernot Böhme / Ute Gahlings (Hrsg.): Kultur der Privatheit in der Netzgesellschaft. Aisthesis, Bielefeld 2018, ISBN 978-3-8498-1265-2.