Чернодробна трансплантация
Чернодробна трансплантация е замяна на болен черен дроб със здрав от донор (алографт). Най-често използваната техника е ортотопична трансплантация, при която се отстранява собственият черен дроб, а донорският се поставя на типичното място – в дясно подребрие.
Чернодробната трансплантация е техника за третиране на чернодробни заболявания в краен стадий при остра чернодробна недостатъчност. Хирургичната процедура е много трудна и варира от 4 до 18 часа.
История редактиране
Първата чернодробна трансплантация при човек е извършена от д-р Томас Старцл[1] в Денвър, САЩ през 1963 г.
Резултатът от първите трансплантации е бил незадоволителен. Следват години на упорит труд за усъвършенстване на хирургичните техники, както и за намиране на подходящи средства за предотвратяване отхвърлянето на присадката. Първият краткосрочен успех е постигнат през 1967 г., когато пациент живее с присадката над една година. Следващият пробив е в края на 70-те години на ХХ век, когато се доказва, че комбинацията кортикостероид и азатиоприн значително удължава живота на трансплантираните, а откриването на циклоспорина като имуносупресор през 1979 г. води до рязко повишаване на едногодишната преживяемост (65%). Въвежда се и т.нар. UW („University of Wisconsin“) разтвор, който позволява по-продължително съхраняване на трупен черен дроб.
През 1983 г. в САЩ признават чернодробната трансплантация за лечебен, а не за експериментален метод. В резултат на това повече центрове създават собствени програми за чернодробна трансплантация.
През 1984 г. за първи път се осъществява присаждане на черен дроб с предварително намалени размери – от един черен дроб се използват неговите ляв и десен лоб (т. нар. Split чернодробна трансплантация). Разработват се и техники, позволяващи използването на три различни сегмента – ляв чернодробен лоб, негов ляв латерален сегмент и оставащата част от черния дроб (десен лоб с медиален сегмент от левия лоб). По този начин се преодоляват не само нарастващият дефицит от донорски черни дробове, но и трудностите и усложненията, предизвикани от вместването на цял черен дроб от възрастен в коремната кухина на дете. Така става възможно извършването на трансплантация и при малки кърмачета. При спомагателната чернодробна трансплантация, част от болния черен дроб се отстранява и се имплантира присадка с намалени размери. По този начин са коригирани метаболитни дефекти, засягащи черния дроб. Друго показание за тази техника са чернодробните заболявания с изключително бързо и неблагоприятно протичане. Чрез спомагателната чернодробна трансплантация се осигурява метаболитна поддръжка на организма до момента, в който собственият черен дроб се възстанови. След 1988 г. хирургичните техники се усъвършенстват значително и това позволява трансплантиране на присадка от жив донор.
През 1993 г. в Париж е постигнат консенсус относно индикациите и контраиндикациите за извършване на чернодробни трансплантаци.
Причини за извършване редактиране
Най-честите (в проценти) причини за извършване на чернодробна трансплантация в детска възраст са:
- Вродената непроходимост на извънчернодробните жлъчни пътища[2] – 61;
- Вътречернодробна холестаза – 9;
- Фулминантни чернодробни нарушения – 9;
- Алфа-1 антитрипсинов дефицит – 5;
- Хронични хепатити – 5;
- Билиарна цироза – 4;
- Метаболитни заболявания на черния дроб – 3;
- Криптогенна (с неясна обуславяща причина) цироза – 2;
- Вродена чернодробна фиброза – 1;
- Чернодробен рак – 1.
Изброените заболявания изискват присаждане на черен дроб, когато са в напреднат до стадий на чернодробна цироза.
Индикация за чернодробна трансплантация може да бъде и влошеното качество на живот при чернодробни заболявания, които могат да нямат задължително фатален край. В действителност могат да бъдат посочени повече от 40 болестни единици, за които е реализирано присаждане на черен дроб.
За извършването на чернодробна трансплантация не е необходимо HLA съвпадение, достатъчно е съответствие по АВО кръвногрупова съвместимост.
Оценка на всеки кандидат и поставянето му в по-висока или ниска позиция в листа на чакащите трансплантация, се извършва от експертен съвет включващ детски гастроентеролог, хирург, трансплантационен координатор, координираща медицинска сестра, психиатър, социален работник, представител на агенцията за донорски органи.
Списък на чакащите редактиране
В САЩ списъкът на чакащите подходящ трупен орган определя разпределението им в 4 групи:
- Болни, при които не се налага хоспитализиране и няма необходимост от медицински грижи.
- Необходимост от продължителни медицински грижи, но не и от продължителна хоспитализация.
- Необходимост от продължителна хоспитализация, но не в интензивно отделение.
- Необходимост от престой в интензивно отделение, при очакван смъртен изход в рамките на 7 дни.
Болните от 4-та група имат най-висок приоритет, а тези от 1-ва най-нисък. Вътре в самите групи предимство имат чакащите от най-дълго време.
В САЩ организацията, която осъществява координиране на информацията за наличните донорски органи и моментната потребност от орган за чакащите трансплантация е „UNOS“[3]. В Европа тези функции се изпълняват от организацията „Eurotransplant“.[4]
В България редактиране
Българската Изпълнителна агенция по трансплантация[5] е създадена на 1 януари 2004 г. със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки[6] и осъществява дейности по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България.
Повечето трансплантационни центрове понастоящем съобщават за петгодишна преживяемост при повече от 90% от пациентите си.
Първата чернодробна трансплантация на български пациент е реализирана при дете с чернодробна цироза през 1993 г., в Университетската хирургическа клиника, Брюксел, Белгия.
Първата чернодробна сплит трансплантация в България е осъществена през ноември 2004 г. в Университетска болница „Лозенец“ от екипа на проф. д-р Любомир Спасов и под ръководството на проф. М. Малаго (Университетска хирургическа клиника, гр. Есен, Германия[7]). Трансплантацията е извършена на 7-месечно кърмаче – Памела. Присадена му е част от черния дроб от жив донор – неговия баща.
През 2005 г. е направена първата успешна чернодробна трансплантация от трупен донор от екипа на клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, подготвен от проф. Радослав Гайдарски и под ръководството на проф. Виолета Димитрова.
Статистика на извършените чернодробни трансплантации в България:[8]
| Година | От жив донор | От трупен донор | Общо | |
| 2004 | 1 | 0 | 1 | |
| 2005 | 5 | 3 | 8 | |
| 2006 | 1 | 9 | 10 | |
| 2007 | 1 | 6 | 7 | |
| 2008 | 4 | 5 | 9 | |
| 2009 | 4 | 9 | 13 | |
| 2010 | 2 | 13 | 15 | |
| 2011 | 3 | 3 | 6 | |
| 2012 | 2 | 2 | 4 | |
| 2013 | 0 | 1 | 1 |
Източници редактиране
- ↑ newsbureau.upmc.com[неработеща препратка]
- ↑ www.geocities.com, архив на оригинала от 8 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071208154105/http://www.geocities.com/hzhelev/education_bul/folks4.html, посетен на 8 декември 2007
- ↑ www.unos.org
- ↑ www.eurotransplant.org
- ↑ bgtransplant.bg
- ↑ bultransplant.bg[неработеща препратка]
- ↑ www.transplantation-clinic.de
- ↑ Данните са към 17.04.2013 г.
- „Обща хирургия“ за студенти медици, 2007 г., изд. „Арсо“