Черноземен

село в община Калояново, обл. Пловдив
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Каратопрак (дем Зиляхово).

Черноземен е село в Южна България. То се намира в община Калояново, област Пловдив.

Черноземен
България
42.3809° с. ш. 24.7776° и. д.
Черноземен
Област Пловдив
42.3809° с. ш. 24.7776° и. д.
Черноземен
Общи данни
Население386 души[1] (15 март 2024 г.)
14,3 души/km²
Землище27,051 km²
Надм. височина228 m
Пощ. код4168
Тел. код031707
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ81133
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Калояново
Младен Кичев
(СДС; 2023)
Кметство
   кмет
Черноземен
Тоня Христозова
(СДС, ДСБ)
Черноземен в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на десния бряг на река Стряма и западно от Републикански път II-64.

В района на селото има множество тракийски погребални могили. Всички те са проучени, а движимите находки в тях са изнесени от иманяри или археолози. Могилите в районна на оризищата са били напълно проучени и след това унищожени по време на комунистическия период. В близост до селото по времето на Римската империя минава римският военен път Via Militaris, използван от легионите, а също така и от търговци. Поради обилните находки на антична керамика в местността Юртата се смята, че там се е издигала укрепена римска пътна станция.

Селото се споменава за първи път в един османски джелепски регистър от 1576 под името Каратопраклу – т.е.чернозем, поради преобладаващите черноземно-смолни земи в района на селото. Селото е със смесено население – българи и турци, докато в началото на XVIII век в селото не се преселва голяма група бежанци от Чипровско вследствие разгрома на Чипровското въстание от 1688 г. До 1934 г. село Черноземен се нарича със старото си турско название Каратопрак.[2] По време на османското владичество селото е вакъфски имот и служи за издръжка на мюсюлманското духовенство и благотворителни мюсюлмански заведения като джамии, мектеби, имарети и приюти. По тази причина след Априлското въстание през 1876 селото е било пощадено и не е имало посегателства спрямо местното християнско население. След Освобождението на България всички местни жители с мюсюлманско вероизповедание се изселват.

На 1 април 1923 г. в селото е разкрита телеграфо-пощенска станция с ограничено телеграфно действие и с прием на проста и препоръчана вътрешна и международна пощенска и телеграфна кореспонденция.[3]

 
Кметство, здравна служба и читалище
   
Църквата на селото, 2017

Жителите на селото са източноправославни християни.

Обществени институции

редактиране

Единствените обществени институции са кметството и читалището.

   
Паметник на участници в Априлското въстание и антифашисти от селото

Редовни събития

редактиране

Всяка година на празника Гергьовден на 6 май в Черноземен има събор с народна музика. През 1948 е създаден футболен клуб Чернозем, който играе редовно в двете нива на Пловдивската аматьорска футболна група.

Личности

редактиране

Литература

редактиране
  • Дионисиев, Иван. „Корени в чернозема“. Пловдив, 1985.
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Утринна поща - дигитално копие - 18/04/1923, No. 38, стр.1