Чернолик

българско село

Чернолик е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

Чернолик
      
Герб
Панорамен изглед на село Чернолик
Панорамен изглед на село Чернолик
Общи данни
Население1478 души[1] (15 декември 2023 г.)
44,5 души/km²
Землище33,229 km²
Надм. височина194 m
Пощ. код7693
Тел. код08644
МПС кодСС
ЕКАТТЕ81150
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Чернолик
Бейджан Исмаил
(ДПС)
Адрес кметство
ул. Кирил и Методий 1, п.к. 7693, тел. (08644) 234
Чернолик в Общомедия

География редактиране

Чернолик е в Лудогорието, намира се на 8,5 km от град Дулово.

История редактиране

Населението в мнозинството си е от турски произход, съществуват различни теории за произхода на му. Едната теория гласи, че са наследници на изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му, други теории сочат за вероятни основатели на селото Босненски бекташи или уседнали юруци.

Първото официално сведение за съществуването на селото е от една османска демографска записка от 1676 г. Тогава то се е наричало Кара-Иса-кьой[2] (Kara İsa köy, тур.) в някои източници се отбелязва като Кара-есе-кьой. Буквално преведено, Кара-Иса-кьой означава „село на черноликия Иса“. Този превод е използван в указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. за преименуването на селото на сегашното му име Чернолик. Румънските власти по време на окупацията записват селото като Caraesechioi и на места като Kara Esekoj.

Преданието гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник. Според преданието Балабана е имал синове – Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син, Вели, основал село Любен, със старо име Кара-Вели-кьой, „село на черноликия Вели“.

През 1856 г. в селото се заселват 4 – 5 семейства кримски татари, принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика[3][4] относно жителите на Кара-Иса-кьой.

През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени. Според Силистренската кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък.[5]

Основното училище на селото, ОУ „Др. Петър Берон“, е основано през 1908 г. В него се обучават приблизително 130 ученици,[6] от които и деца от село Златоклас.

От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

Поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1936 г. 439 души се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ (Sarıhamzalı), обл. Йозгат и Карадере (Karadere), обл. Ескишехир. Това са близо половината домакинства на селото от тогавашните 180.

По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.

От 07.03.1959 г. до 08.05.1971 г. Чернолик става селищен център, включващ селата Златоклас, Правда, Яребица и Руйно.[7]

След създаването на ТКЗС през 1950 г. и колективизацията на земята, провеждана насилствено по съветски модел от комунистическия режим, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 – 30 семейства българи и 5 – 6 семейства от ромски произход.[8]

През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия.

Население, етнически състав и религии редактиране

Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2022 г. сочи че селото наброява 1238 жители.

Числеността на населението според преброяванията през годините:[9][10]

Година на
преброяване
Численост
19341215
19461362
19561513
19651739
19751874
19851863
19921788
20011560
20111428
20211345
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост, души Дял, %
Общо 1428 100 %
Българи 27 2 %
Турци 1115 78 %
Цигани 163 11 %
Други - -
Не се самоопределят - -
Не са отговорили 123 9 %

Микро-регионалната идентичност на населението предполага, че мнозинството изповядва Ислям. Той се ограничава до степента на културно-етническата обредност, либералност или номиналност и не е крайно ортодоксален. Другата част от населението изповядва православие.

Обществени институции редактиране

  • Кметство с. Чернолик – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 234
  • Читалище „Неофит Рилски 1942“ – ул. „Кирил и Методий“ 1
  • Основно училище „Д-р Петър Берон“ – ул. „Кирил и Методий“ 3, тел. 08644 278
  • Целодневна детска градина „Здравец“ – ул. „Кирил и Методий“ 1, тел. 08644 240

Икономика редактиране

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

През първото десетилетие на XXI век се популяризира отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки. Те се използват за ядки и рафиниране на масла за авиоиндустрията, но под конкуренцията на пазарите от северо-източна Европа този отрасъл е в упадък.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Много разпространено е и пчеларството.

Основното предприятие в селото е млекопреработвателното „ЖоСи“ ООД, даващо работа на около 120 души.

Почви и климат редактиране

Откритата теренна конфигурация на селото обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания.

През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Земята е плодородна, като в землището на селото преобладават силно излужените и оподзолени черноземни почви.[12]

Гористите местности са покрити с тъмносиви горски почви.

Флора и фауна редактиране

Районът на селото в миналото е бил покрит от обширни широколистни гори.

Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб.[13]

Малки части от землището на селото са засадени с кайсиеви и лозови масиви, които са в упадък.

Районът е богат е на птиче многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко.

Култура и природни забележителности редактиране

 
ФК „Лудогорец – Чернолик“ 1965 г.
  • Футболен Клуб „Чернолик“ е с дълга история, по времето на комунизма носи името „Лудогорец – Чернолик“.

В селото има два естествени водоема.

  • Бьоме (Böme/Bölme – преграда/дял от тур.) е езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му. В езерото основно може да се лови шаран и каракуда (наричана още карас или таранка).
  • Кемик гьолджук (Kemik gölcüğü – костно езеро) е второто езеро в рамките на селото. През последното десетилетие то много често пресъхва и се пълни само по време на проливни дъждове.
  • Близката до селото хижа „Караджата“ и едноименният лесопарк събират значителна част посетители от околността на 1 май всяка година, за традиционните чествания на деня на труда.

Редовни събития редактиране

 
„Празник на моето село“ – 9 май

Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов „Празник на моето село“.

Конните състезания и ездата или така нареченият „юрюкчюлюк“ са със столетна традиция,
останала от юруците и събират редица ентусиасти от околията.

Личности редактиране

Родени в Чернолик

Други редактиране

  • Сградата на джамията в селото е от средата на XVII век, тя е разширена и добива съвременния си вид през 1822 г.
 
изображение на местното турско училище в с. Чернолик от 1957 г.
  • Основно училище „Д-р Петър Берон“ – е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото съществува само частно турско училище. През 1947 г. училището става държавно и се помещава в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая.[14] В по-късен етап в селото бива построена нова сграда на училището, а старата става част от местното подразделение на СК „Камъшит“ – Силистра.
  • Читалище „Неофит Рилски“ е открито през 1942 г., там през същата година просвирва и първото радио в селото. Читалището разполага с оборудван кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки“.
  • В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор.
  • През 1957 г. за да оказват бърза и специализирана медицинска помощ на населението е открит селски здравен участък.
  • През 1969 г. в селото е направен първият асфалтов път.

Кухня редактиране

Традиционната кухня се състои основно от продукция на земеделието и животновъдството. Широко се употребяват брашно, сметана, извара, яйца, картофи, боб и др.

Млечни продукти се консумират под формата на прясно и кисело мляко (тур. йоурт), сметана (тур. каймак) и извара (тур. иршимик/чьокелек).
Разнообразни са пшеничените изделия – хляб (тур. екмек) от пшеничено брашно, милинки (тур. дъзман), питки с извара (тур. кииде), мекици (тур. песмет), палачинки (тур. акътма), гьозлеме (ястие от точени тестени кори, с пълнеж от извара, намазва се с разтвор от олио, вода и мляко и се пече на сач) и др.
Сармите от лапад (тур. лабада сармасъ) са популярни през летните месеци.

Традиционни ястия по време на обреди са:
- сютлю чорба (вид млечна супа с нарязано на дребно пилешко месо и фиде от тестени топчета).
- яхнъ (рядка яхния от угоено пилешко месо).
- пиде (вид баница с точени кори с плънка от извара и сметана), най-често сервирана с ерик яхнъ (ошаф/компот от плодове, най-често сливи).
- лахана ашъ (зеле с ориз, като по-специфичното е че се готвят с мляко и сметана) или лахана сарма (зелеви сърми със сметана)
- ун халва (халва от пържено брашно и сладък сироп)
- кешкек (ястие от варено пилешко и агнешко месо, пшеница/ечемик, масло и мляко. Бие се до получаване на гъста каша (kishk) от където идва и името му.)
- акашъ (мляко с ориз)
На масата по време на Ашуре присъства аш, а по време на Байрама и баклава.
На празничната вечеря след сватбените тържества е прието да се поднасят кюфтета от телешко месо със салата от прясно зеле.

Транспорт редактиране

През селото преминава участък от Републикански път IIІ-216, който свързва гр. Дулово с Републикански път IІ-21 (гр. Силистра – гр. Русе).

От центъра на селото се отклонява и общински път за с. Правда, който впоследствие се присъединява към Републикански път IIІ-2307 свързващ община Дулово и гр. Главиница.

Има редовни автобусни линии, както и голям брой таксиметрови автомобили.

Разписанието на автобусните линии е следното:
06:30, 13:30, 14:20 с. Руйно – гр. Дулово 07:00, 17:40 гр. Дулово – с. Златоклас
07:50, 18:00 с. Златоклас – гр. Дулово 07:30, 12:40 гр. Дулово (през с. Йорданово) – гр. Силистра
12:00, 16:50 гр. Силистра (през с. Йорданово) – гр. Дулово 18:40 гр. Дулово – с. Руйно
11:10 с. Правда – гр. Дулово

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. „Резултати от преброяване на населението в Княжество България: На 1 януари 1893: Кн. XIV: Силистренски окръг“/ Статистическо бюро, София 1893 г., стр. 3, архив на оригинала от 14 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150214185057/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000108&page=3, посетен на 2015-02-14 
  4. „Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година“/ Статистическо бюро, София 1890 г., стр. 117 „Resultats definitifs du recensement de la population le 1-er janvier 1881 / Bureau de statistique de la principaute de Bulgarie“, архив на оригинала от 4 април 2019, https://web.archive.org/web/20190404142902/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070&page=117, посетен на 2015-02-14 
  5. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под османска власт от средата на 19 в. до Освобождението
  6. Община Дулово. Разпределение на средствата за извънкласна и извънучилищна дейност
  7. „Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място“
  8. Научни трудове на Русенския Университет – 2012, том 51, серия 10, Оземляване и одворяване на севернодобруджанци и придошлите по време на войната/1941 – 1945 г./ таврийски българи в Дуловска околия
  9. „Справка за населението на село Чернолик, община Силистра, област Силистра, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 25 октомври 2023.
  10. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 декември 2019. (на английски)
  11. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 ноември 2018. (на английски)
  12. "Почвено-Ерозийни Райони в България – Картата е съставена през 1959 г. по данните от 1950 г.[неработеща препратка]
  13. Открий старите гори на България // Архивиран от оригинала на 2019-12-01. Посетен на 2015-10-10.
  14. „Информационна система на държавните архиви“ // Държавен Архив – Силистра. Посетен на 22 декември 2019.

Топографска карта редактиране