Черни ризи

(пренасочване от Черноризци)

Доброволната милиция за национална безопасност (на италиански: Milizia Volontaria per la Sicurezza Nazionale, MVSN), известна още като Черни ризи (итал. camicie nere), е паравоенно крило на Националната фашистка партия.

Доброволна милиция
за национална безопасност
Milizia Volontaria per la Sicurezza Nazionale
Черни ризи с Бенито Мусолини по време на Похода към Рим на 28 октомври 1922 г.
Черни ризи с Бенито Мусолини по време на Похода към Рим на 28 октомври 1922 г.
Информация
АкронимиMVSN
Типпаравоенна
Основана23 март 1923 г.
Закрита8 декември 1943 г.
Положениеразформирована
Част отНационална фашистка партия
СедалищеРим, Кралство Италия
РъководителБенито Мусолини
Членове1 000 000
Черни ризи в Общомедия

История редактиране

Черните ризи са създадени като „squadristi“ през 1919 г. и се състоят от много недоволни бивши войници. Задачата им е да водят борба срещу големите си врагове – социалистите. Счита се, че членовете им са 200 000 души по времето на похода към Рим от 27 до 29 октомври 1922 г. През 1922 г. те се реорганизират в милиция и на 1 февруари 1923 г. Черноризците се превръщат в Доброволна милиция за национална безопасност (Milizia Volontaria per la Sicurezza Nazionale, или MVSN), която е активна до 8 септември 1943 г.

Нейните членове се отличават с техните черни униформи (моделирани по тези на ардитите, италианските елитни войски от Първата световна война) и тяхната лоялност към Бенито Мусолини („Дуче“), лидера на фашизма, на когото те се заклеват. Основателите на паравоенната групировка са националисти интелектуалци, бивши армейски офицери и млади собственици на земя, които се противопоставят на синдикатите и селските работници. Техните методи стават по-твърди, тъй като властта на Мусолини нараства и те използват насилие и заплахи срещу противниците на Дучето.[1] Италианската социална република, разположена в областите на Северна Италия, окупирани от Нацистка Германия, реформира MVSN на 8 декември 1943 г. като Национална републиканска гвардия (Guardia Nazionale Repubblicana, GNR).

Втора световна война редактиране

През 1940 г. MVSN успява да събере 340 000 бойци на първа линия, като осигурява три дивизии (1-ва, 2-ра и 4-та – всичките три, които са изгубени в Северноафриканската кампания).

MVSN се бие във всяка битка, в която участва Италия.

Офицерски звания редактиране

Звание на италиански Знак Звание на български
Primo Caporale d'Onore   Първи почетен капрал
Caporale d'Onore   Почетен капрал
Comandante Generale   Командир-Генерал
Luogotenente Generale Capo di Stato Maggiore   Генерал-лейтенант началник щаб
Luogotenente Generale   Генерал-лейтенант
Console Generale   Бригаден генерал
Console   Полковник
Primo Seniore   Лейтенант-Полковник (Подполковник)
Seniore   Майор
Centurione   Центурион (Капитан)
Capo Manipolo   Лейтенант
Sotto Capo Manipolo   Младши лейтенант

Наследство редактиране

Организацията и понякога униформата са копирани от други, които споделят политическите идеи на Мусолини, включително Адолф Хитлер в Нацистка Германия, който залага на кафяви ризи на „Щурмови отряди“ (Щурмабтайлунг, СА) и черни униформи на „Отбранителната група“ (Шуцщафел, СС), сър Осуалд ​​Мозли в Обединеното кралство (чийто Британски съюз на фашистите също е известен като „Черноризци“), Съюз на ратниците за напредъка на българщината, носещи червени ризи, Уилям Дъдли Пелей в Съединените щати (Сребърен легион на Америка или „Сребърни ризи“).

Източници редактиране

  1. Bosworth, R. J. B, Mussolini's Italy: Life Under the Fascist Dictatorship, 1915–1945 (Penguin Books, 2005), p. 117
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blackshirts в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​