Черньово

българско село

Черньово е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област. Разположено е на 5 км югоизточно от град Ихтиман.

Черньово
Изглед към селото
Изглед към селото
Общи данни
Население 293 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,34 km²
Надм. височина 708 m
Пощ. код 2067
Тел. код 07146
МПС код СО
ЕКАТТЕ 81253
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ)
Черньово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Черньово се намира в Западна България, в планински район до град Ихтиман. Селото е разположено в подножието на Черни рид, част от Ихтиманска (Западна) Средна гора.

ИсторияРедактиране

Старото име на селото е Каралар. През 1934 година е преименувано на Черньово[1]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Обществени заведенияРедактиране

Селото разполага с Пощенска станция, обществена библиотека, два хранителни магазина и две кръчми.

Летище ИхтиманРедактиране

В началото на селото, до пътя към град Ихтиман, се намира летателна площадка Ихтиман (LBHT), на която се провеждат летателни курсове, разходки с парапланер и самолет, организират се авиосъбори, предлага се обучение по парашутизъм и скокове с парашут с тандем.

Развлечение и отдихРедактиране

Язовир Искър и Ловно-стопанство Искър (бивше УБО) се намират на 15 км от селото. В планината над селото има изградени две хижи, а край гората, по пътя за гробището, е изградена открита беседка с маса, камина и планинска чешма.

Редовни събитияРедактиране

В Черньово всяка година се прави събор. Най-често съборите са през юни месец. Канят се гости, танцови състави, вият се кръшни, дълги хора от всички жители, независимо млади или стари. Тържеството завършва с празнична заря.

БележкиРедактиране

ЛИЧНОСТИ ОТ ЧЕРНЬОВО

Иван Стамов Керезов, прякор Кереза. роден е на 7 февруари 1949 година. Завършил е икономически науки, специализирал е в Дипломатическата академия в Москва. Работил е като дипломат в Министерството на вънщните работи като Първи легационен секретар и в посолството ни в Австрия. Участвал е в работата на правителствени делегации. Има публикации на икономически теми в България и в чужбина. Женен. Владее писмено и говоримо английски, немски, френски и руски език.

ИзточнициРедактиране

  • Коледаров, П., Н. Минчев. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 г. София, 1989.

Външни препраткиРедактиране

  1. Министерска заповед 2810. Обн. ДВ. от 7 декември 1934 г.