Честър Нимиц

американски адмирал

Честър Уилям Нимиц (на английски: Chester William Nimitz) е американски военачалник, адмирал на флота на Съединените американски щати. Той играе важна роля във военноморските действия през Втората световна война като главнокомандващ на Тихоокеанския флот на САЩ, както и като главнокомандващ на всички съюзнически сили в Тихия океан.[1] След войната служи като началник на военноморските операции до 1947 г.

Честър Нимиц
Chester Nimitz
американски адмирал

Роден
Починал
Погребан Сан Бруно, САЩ
Военна служба
Звание Адмирал на флота
Години на служба 1905 – 1966
Служил на Флаг на САЩ САЩ
Род войски ВМС на САЩ
Войни Първа световна война
Втора световна война

Подпис Chester Nimitz signature.svg
Уебсайт
Честър Нимиц в Общомедия

БиографияРедактиране

Нимиц е роден на 24 февруари 1885 г. във Фредериксбърг, Тексас. Баща му умира шест месеца по-рано, поради което най-голямо влияние върху малкия Нимиц оказва дядо му по бащина линия.[2]

Завършва Военноморската академия в Анаполис, Мериленд, през 1905 г. През лятото на 1913 г. Нимиц (който е от германско потекло и говори немски) изучава двигатели в заводите за дизелови двигатели в Нюрнберг и в Гент. След това заема командни и щабни длъжности във въоръжените сили на САЩ. От 1918 г. е началник-щаб на подводните сили на Атлантическия флот на САЩ. По това време той се убеждава в ефективността на подводните действия.[3]

През октомври 1933 г. е назначен за командир на крайцера „Огъста“ и изпратен в Далечния Изток, където през декември крайцерът става флагмански кораб на Азиатския флот на САЩ. Завръща се у дома след две години. Към 1939 г. Нимиц провежда експерименти за презареждане с гориво на големи кораби в ход, което се оказват важен елемент в предстоящата война.[3]

По време на Втората световна война от 1939 до 1941 г. е началник на Бюрото за навигация, а след нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. до края на войната командва Тихоокеанския флот на САЩ. Адмирал Нимиц провежда редица успешни морски операции срещу Японската империя в хода на Тихоокеанската кампания. През май-юни 1942 г. гордо обявява решителни победи в битката в Коралово море и в битката при Мидуей, където японските загуби многократно надхвърлят американските при Пърл Харбър. През следващите години, известните битки при Соломоновите (1942 – 43), Гилбъртовите и Маршаловите (1943 – 1944) и Марианските острови (1944), както и завземането на Палау, Филипините (1944), Иво Джима и Окинава (1945) се водят под негово ръководство.[3] В началото на 1945 г. премества щаб-квартирата на Тихоокеанския флот от Пърл Харбър в Гуам за остатъка от войната.

През декември 1944 г. е повишен на най-новото и най-висшето звание във ВМС на САЩ – адмирал на флота. Нимиц подписва от името на САЩ акта за капитулация на Япония на борда на флагманския си корабМисури“ в Токийския залив на 2 септември 1945 г.[3]

След войната, от 1945 до 1947 г. е началник на военноморските операции към Военноморското министерство на САЩ.[3] Излиза в оставка и в продължение на 3 години е специален помощник на секретаря на военноморските сили на Западното крайбрежие. Работи по възстановяването на добрите отношения с Япония.

Адмирал Честър Нимиц умира от инсулт на 20 февруари 1966 г. в дома си на остров Йерба Буена в Санфранциския залив.[4] Погребан е в Сан Бруно.[5] На негово име е наречен ядрен самолетоносач на САЩ.

ИзточнициРедактиране

  1. Potter, E. B.. Nimitz. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-492-6. с. 45.
  2. Gerald R. Ford: Remarks at the U.S.S. Nimitz Commissioning Ceremony in Norfolk, Virginia. // The American Presidency Project. Посетен на 10 май 2007.
  3. а б в г д Chester W. Nimitz. // Encyclopædia Britannica, 20 февруари 2020. Посетен на 5 май 2020.
  4. Fleet Adm. Nimitz dies of stroke. // Spokesman-Review. (Spokane, Washington), 21 февруари 1966. с. 1.
  5. Nimitz's Funeral Is Held On Coast; Admiral Declined Arlington Burial to Lie With Men. // United Press International The New York Times, 25 февруари 1966. Посетен на 3 юни 2018.

Външни препраткиРедактиране