Отваря главното меню

Четворна конвенция (1883)

„Четворната конвенция“ (на френски: Convention à quatre) е споразумение между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя от 27 април (9 май по нов стил) 1883 година за довършване на основните железопътни линии, пресичащи Балканския полуостров.

По същество, конвенцията потвърждава и допълва задълженията, които са поети от османското правителство до Руско-турската война от 1877-1878 и съгласно Берлинския договор трябва да бъдат изпълнени от сръбската и българската държава – първата уголемена, а втората възстановена за сметка на османски територии.[1][2] Притисната финансово и дипломатически от Австро-Унгария, която се стреми да предотврати българска експанзия в Македония и да осигури предимство за сръбските си протежета, България е принудена да строи пряката връзка на София с Ниш през Пирот вместо през Скопие, както предпочитат правителствата на Драган Цанков и Петко Каравелов[3][4], но си запазва правото да я експлоатира сама, въпреки претенциите на Компанията на Източните железници.[5]

В изпълнение на конвенцията още през 1884 е открита жп линията БелградНиш. Две години по-късно е пусната в експлоатация и линията Ниш – ЛесковацВраня.[2] Изграждането на отсечката на българска територия и свързването ѝ с Ниш и Пловдив се забавя с близо две години, тъй като българският парламент решава строежът да стане с държавно финансиране, а Съединението и избухналата след него война със Сърбия налагат пренасочване на предвидените средства за нуждите на армията. Отсечката от Цариброд до Вакарел (последната брънка от линията Виена – Цариград) е завършена и пусната в експлоатация през лятото на 1888 година.[6] По същото време, също в изпълнение на Четворната конвенция, е открита и жп линията, свързваща Сърбия и османска Македония през Враня и Скопие).[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Икономов, Тодор. Протоколите на Берлинский конгрес. София, Книгопечатница Янко С. Ковачев (онлайн: The Internet Archive), 1885, с. 227-229, 231, 239-240. Посетен на 3 януари 2016
  2. а б в Röll, Freiherr von: Enzyklopädie des Eisenbahnwesens, Том 7. Berlin, Wien 1915, с. 455 (посетен на 14.03.2015)
  3. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. Посетен на 14.03.2015. Стр. 400-402
  4. Джонев, Ангел. Македония в железопътната политика на България. Кюстендил, Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, 2008. ISBN 978-954-8191-15-9. с. 35-40. Посетен на 14.03.2015.
  5. Стателова, Елена и др. История на Българската дипломация 1879–1913 г.. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 24-25. Посетен на 10.03.2015.
  6. Джонев 2008, с. 50-55.