Четвърти конен полк
Четвърти конен полк (4-ти конен на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк) е български кавалерийски полк, формиран през 1889 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
| Четвърти конен на Н.Ц.В. Престолонаследника полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | Цар Борис III |
| Активна | 1889 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Конен полк |
| Гарнизон/щаб | Ямбол |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Никола Иванов Ген. Йордан Венедиков Ген. Иван Стойков |
| Бойни командири | Подполк. Павел Мачев (БВ) Ген. Йордан Венедиков (ПСВ) Полк. Славейко Василев (ПСВ) Полк. Тодор Семов (ВСВ) |
Формиране редактиране
Четвърти конен полк е формиран указ №9 от 1 февруари 1889 година от състава на 1-ви, 2-ри и 3-ти конни полкове, състои се от четири ескадрона и влиза в състава на 2-ра конна бригада. От 27 април 1889 година е на постоянен гарнизон в Ямбол.[1][2]
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
По време на Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 2-ра конна бригада от конната дивизия на 2-ра армия. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 24 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 1036 |
Коне: 984 | Обикновени коли: 50 Товарни коли: 69 Специални коли: 2 |
Пушки и карабини: 625 Картечници: 4 Саби: 692 |
Съгласно указ №96 от 19 декември 1920 година и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4-ти жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 4-та жандармерийска конна група. През 1923 година конната група взема участие в обезоръжаването на населението от Ямболска околия след деветоюнските събития и в потушаване на Септемврийското въстание същата година в района на Нова Загора. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 4-ти конен полк.
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
Полкът участва в първия период на Втората световна война (1941 – 1945) в състава на 4-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. През 1943 година е на Прикриващия фронт.[1] На 14 септември за командир на полка е назначен полковник Тодор Семов, а на 14 октомври 1944 година е придаден към Бронираната бригада за успешно преследване на противника от Ниш към Прокупле. След това е придаден към 6-а пехотна дивизия в чийто състав взема участие в Косовската операция. Преследва противника към Куршумлия, Добриновец, Алексинац и достига до връх Остро купле, Копаоник планина. На 23 ноември 1944 година влиза в Митровица, където с 35 убити завършва бойният му път.[4] На 4 декември 1944 година се завръща в Ямбол и е демобилизиран.[1]
Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 4-ти допълващ ескадрон.
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти конен на Н.В. полк на 4-ти конен полк.[5]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърти конен полк (1 февруари 1889 – 19 декември 1920)
- Четвърти жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
- Четвърта жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
- Четвърти конен полк (от 20 декември 1927 г.)
- Четвърти конен на Н.В. полк (до 5 март 1946)
- Четвърти конен полк (от 5 март 1946 г.)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Майор | Велко Кърджиев | от 1 февруари 1889 |
| 2. | Майор | Никола Иванов | 8 февруари 1890 – февруари 1891 |
| 3. | Майор | Петър Салабашев | от 14 февруари 1891[6] |
| 4. | Подполковник | Наум Никушев | от 21 септември 1895 |
| 5. | Полковник | Стефан Голубарев | от 23 януари 1898 |
| 6. | Подполковник | Михаил Стоилов | 18 март 1899 – 12 януари 1904 |
| 7. | Подполковник | Петър Митров | 10 януари 1904 – 20 януари 1906 |
| 8. | Подполковник | Иван Стойков | 20 януари 1906 – 24 януари 1907 |
| 9. | Подполковник | Павел Мачев | 24 януари 1907 – 1914 |
| 10. | Полковник | Мирон Тошков | от 22 септември 1914 |
| 11. | Полковник | Йордан Наумов | от 11 септември 1915 |
| 12. | Подполковник | Йордан Венедиков | 22 ноември 1915 – 16 март 1917 |
| 13. | Подполковник | Славейко Василев | от 14 април 1917 |
| 14. | Подполковник | Светослав Акрабов | от 30 април 1920 |
| 15. | Подполковник | Калчо Калчев | от 23 декември 1920 |
| 16. | Подполковник | Иван Бошнаков | от 24 март 1922 |
| 17. | Подполковник | Калчо Калчев | 25 април 1923 – 1928 |
| 18. | Подполковник | Николай Куюмджиев | 1928 – 1929 |
| 19. | Полковник | Александър Полянов | от юни 1929 – 1931 |
| 20. | Полковник | Александър Несторов | 1931 – 1932 |
| 21. | Майор | Асен Велков | 1932 – 1934 |
| Подполковник | Радослав Кирилов | 1936 – 1936 | |
| Подполковник | Георги Хайверов | 1938 – 1943[7] | |
| Полковник | Тодор Семов | 14 септември 1944 | |
| Полковник | Тодор Азманов | от 1946 |
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 171 (цит: ЦВА, ф. 478, а.е 218)
- ↑ ДВИА, ф. 478, История на фондообразувателя
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, стр. 372 (цит: ЦВА, ф. 478, а.е 218.)
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
- ↑ В някои извори от 10 март
- ↑ през 1938 временен, от 1938 титулярен
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
