Четиридесет и втори механизиран батальон

Четиридесет и втори механизиран батальон е българско военно формирование от състава на 2-ра механизирана бригада.

Четиридесет и втори механизиран батальон
Информация
Активна1951 – сега
ДържаваБългария
ГарнизонЯмбол
Годишнини19 април
Командири
Командирподп. Велин Кехайов

История редактиране

Историята на батальона започва към средата на 1949 г., когато към всяка стрелкова дивизия се развръща по една отделна танкова рота. Така към 3-та стрелкова дивизия, която е с гарнизон в Ямбол се създава една напълно комплектована танкова рота от учебната рота в Сливен. За командир на ротата, която се състои от 10 танка Т-34 и дислоцирана в пионерските казарми до р. Тунджа в Ямбол е назначен капитан Васил Нешев. Към дивизията през лятото на 1951 г. е развърнат отделен танков батальон – Седми отделен танков батальон (под. 65810) и за негов командир е назначен вече повишения в звание майор Васил Нешев.[1]

В организационно отношение батальонът се състои от:[1]

  • Щаб;
  • Две танкови роти с общо 20 танка Т-34;
  • Батарея от самоходни артилерийски установки (САУ) с 6 броя СУ-76М;
  • Автотранспортен взвод;
  • Ремонтно-техническо отделение.

През 1953 г. майор Нешев е изпратен на обучение във Военна академия, а за командир на батальона е назначен майор Александър Петрунов. На 19 април 1955 г. на основната на 7-и отделен батальон се създава Четиридесет и втори танкосамоходен полк (заповед на Генералния щаб № 0075 от същата дата). За първи командир на полка е назначен майор Александър Петрунов.[2]

В организационно отношение полкът се състои от:[3]

  1. Командване
  2. Щаб
  3. Служби
  4. Бойни подразделения:
    • четири танкови роти (от 1-ва до 4-та);
    • САУ рота;
    • зенитна батарея.
  5. Подразделения за бойно осигуряване:
    • разузнавателен взвод;
    • свързочен взвод;
    • сапьорен взвод.
  6. Подразделения за обслужване и снабдяване:
    • полкова техническа работилница;
    • автотранспортен взвод;
  7. Складове:
    • продоволствен;
    • вещеви;
    • склад гориво-смазочни материали (ГСМ);
    • склад АВ.

Двете танкови роти от 7 отделен танков батальон влизат в състава на полка под същата номерация, 3-та танкова рота е предислоцирана от 9 танкова бригада от София, на 4-та танкова рота се формира на място и е окомплектована с нови чешки танкове Т-34. САУ ротата от танковия батальон също влиза в състава на полка, ное превъоръжена с 10 нови установки САУ-100. Четирите танкови роти са с по 3 взвода, всеки с по 10 танка. Зенитната батарея е окомплектована с 6 броя 37-мм зенитни оръдия.[3]

Численият и бойният състав е следният:[3]

  • Офицери – 62;
  • Сержанти – 113;
  • Войници – 266;
  • Танкове Т-34 – 41 броя;
  • СУ-100 – 10 броя;
  • 37-мм зенитни оръдия – 6 броя.

През есента на 1957 г. към полкът е развърната 5 танкова рота с 10 танка Т-34, но без личен състав, едва през 1959 г. е окомплектована напълно, а две годни по-късно е снета от щата на полка. През есента на 1962 г. към полка са развърнати отделна мотострелкова рота и взвод за химическа защита с 4 броя УАЗ-Х3. Мотострелквата рота е окомплектована първоначално с автомобили ЗИЛ-151, а през с бронетранспортьори БТР-60 П, които са на въоръжение до 1972 г., когато ротата е снета от щата на полка.[4] През 1964 г. полкът е преименуван на Четиридесет и втори танков полк (под. 60910), а още същата година от полка са снети зенитната батарея и САУ ротата. През есента на 1969 г. към полка е развърната нова 5 танкова рота. В периода април – октомври 1970 г. полкът е извършена организационно-щатна промяна, като той преминава на батальонна организация и е в следния състав:[5]

  1. Командване и щаб;
  2. Бойни подразделения:
    1. Три танкови батальона с по три танкови роти (от 1-ва до 9), всеки батальон с по 31 танка Т-34 – общо 94 танка;
    2. Зенитна батарея с 6 броя зенитни установки ЗУ-23.
  3. Подразделения и бойно осигуряване
    • разузнавателен взвод с 4 броя БРДМ-1;
    • свързочен взвод с 3 броя КЩМ „Чайка“;
    • инженерно-сапьорен взвод;
    • взвод за химическа защита.
  4. Подразделения за обслужване
    • ремонтна рота;
    • автотранспортен взвод;
    • полкови медицински пункт.
  5. Складове

Численият състав на полка е следният:[6]

  • Офицери – 95;
  • Старшина школници – 20;
  • Старшини – 180;
  • Войници – 621.

Командирите на третите взводове в танковите роти се заемат от старшини-школници. При реорганизацията на щатовете 1-ва, 2-ра, 4-та и 5-а са със запазена номерация, като влизат в състава съответно на 1-ва и 2-ра танкова бригада. Трета танкова рота става 7-а, като влиза в състава на 3-та танкова бригада. Новосформирани са 3-та, 6-а, 8-а и 9-а танкови роти. Цялостната реорганизация и превъоръжение приключва на 10 октомври 1972 година.[6]

В периода април – май 1977 г. 1-ва и 2-ра танкови бригади са превъоръжени с нови бойни танкове Т-55-АМ със 100-мм оръдие, а в периода от 1978 до 1983 всички танкове Т-55 биват модернизирани в Търговище до Т-55 АМ-2. Монтирана им е чешка система за управления на огъня „Кладиво“, нова противоатомна защита и подобрена бронезащита. През есента на 1981 г. в състава на полка влиза самоходен артилерийски дивизион с 12 бр. самоходни гаубици СГ-2С1 „Гвоздика“. През лятото и есента на 1982 г. получава нови бойни танкове Т-55 АМ-К, снабдени с лазерни далекомери и система за управления на огъня „Бастион“. В боекомплекта на танковете вместо 6 бр. бронебойни подкалибрени снаряда са включени снаряди ПТУРС „Бастион“, поразяващи всички видове брониране цели на Балканския театър на военни действия на разстояние до 3 км с вероятност за попадение 98%.[7]

Щатната структура и въоръжението се запазват до 1 януари 1990 г., когато полкът е преструктуриран на 42-ри мотострелкови полк (под. 36900). В мирновременния си състав (15%) полкът се състои от:

  • Офицери – 78;
  • Старшини – 90;
  • Войници – 67.

Бойните подразделения в полка са:

  • Три мотострелкови бригади (90 бр. МТ-ЛБ, всяка с минометна батарея въоръжена със самоходна минохвъргачка Б1-10 „Тунджа“);
  • Танков батальон (31 бр. Т-55 АМ2);
  • Самоходен артилерийски дивизион (18 бр. самоходни гаубици);

През 1995 г. със заповед № ОХ-00251 от 27 юли 1995 към полка се създава 17-и учебен център за подготовка на новобранци с командване и 6 учебни роти, като до закриването му през 2002 г. в него се обучени над 12000 войника. Четиридесет и втори мотострелкови полк е разформиран считано от 19 юни 2002 година със заповед № ОХ-00183 от 7 април 2002 г. със заповед на Министъра на отбраната, която е издадена съгласно плана за реформа БА-2004.

На базата на полка е формиран 42-ри отделен механизиран батальон, като приема за свой празник 19 април, датата на създаването на 42-ри танко-самоходен полк през 1955 г. Задачата на батальона е защита на териториалната цялост на България съгласно оперативния план и защита на населението на Ямболска, Бургаска област и община Тополовград при стихийни бедствия, аварии и катастрофи. На 1 юни 2005 г. батальона влиза в състава на 2-ра лекопехотна бригадаСтара Загора, без да сменя гарнизона си.[8]

Наименования редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седми отделен танков батальон (1951 – 19 април 1955)
  • Четиридесет и втори танкосамоходен полк (19 април 1955 – 1964)
  • Четиридесет и втори танков полк (1964 – 1 януари 1990)
  • Четиридесет и втори мотострелкови полк (1 януари 1990 – 19 юни 2002)
  • Четиридесет и втори отделен механизиран батальон (до 1 юни 2005)
  • Четиридесет и втори механизиран батальон (от 1 юни 2005)

Командири редактиране

  • Майор Васил Нешев (1951 – 1953)
  • Майор Александър Стоянов Петрунов (1953 – 1 септември 1956)
  • Майор Кольо Николов Станчев (12 октомври 1957 – 5 ноември 1960)
  • Подполковник Марин Маринов (4 ноември 1960 – 23 февруари 1961)
  • Подполковник Генко Лалев Данков (23 февруари 1961 – 16 октомври 1965)
  • Подполковник Станчо Янчев Станчев (16 октомври 1965 – 3 май 1970)
  • Подполковник Петър Вълчев Бечев (3 май 1970 – 17 октомври 1972)
  • Полковник Данчо Радиев Камбуров (17 октомври 1972 – 18 октомври 1973)
  • Подполковник Динко Минков Грънчаров (18 октомври 1973 – 14 септември 1975)
  • Майор Димитър Радославов Одрински (14 септември 1975 – 16 октомври 1979)
  • Майор Васил Желязков Вълков (16 октомври 1979 – 28 септември 1980)
  • Майор Георги Петров Харалампиев (28 септември 1980 – 2 септември 1985)
  • Майор Петър Димитров Петров (2 септември 1985 – 26 септември 1989)
  • Майор Христо Кирилов Чапрашъков (26 септември 1989 – 31 август 1995)
  • Подполковник Стефан Георгиев Стоянов (1 септември 1995 – 14 юли 2002)
  • Подполковник Иван Калев Стоянов (15 юни 2002 – 2002)
  • Подполковник Атанас Спасов Георгиев (от 2002)
  • Майор Иван Иванов (до 16 октомври 2017)
  • Подполковник Ивайло Иванов (от 16 октомври 2017)

Бележки редактиране

  1. а б Харалампиев, с. 9
  2. Харалампиев, с. 10 – 11
  3. а б в Харалампиев, с. 11
  4. Харалампиев, с. 14
  5. Харалампиев, с. 14 – 15
  6. а б Харалампиев, с. 15
  7. Харалампиев, с. 15 – 16
  8. Харалампиев, с. 16

Източници редактиране

  • Харалампиев, Георги. История на 42 танков полк от 7 мото стрелкова дивизия. Ямбол, ИПК „Светлина“ АД, 2005. ISBN 954-8850-48-6.