Отваря главното меню
Холерик, меланхолик, сангвиник и флегматик, четирите темперамента

Четири темперамента е прото-психологическа теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, сангвиник (който е търсещ удоволствие и е общителен), холеричен тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), меланхоличен (който е аналитичен и тих) и флегматичен (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.

Гръцкият лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.), вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за хуморизъма или четирите телесни течности, които повлияват върху чертите на характера и поведението. По-късните открития в биохимията са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на типа личност, особено в психологията, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.

ИсторияРедактиране

 
Холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик: графика от 17 век, част от Grande Commande.

Теорията за четирите темперамента има своите корени в древната теория за четирите хумори. Тя вероятно има своя произход в древноегипетската медицина [1] или Месопотамия [2], но в действителност гръцкия лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от ексцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): кръв, жълт жлъчен сок, черна жлъчка и флегма. По-нататък Гален (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация De temperamentis и търси за физиологическо обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като топли/студени и сухи/влажни, което е взето от Четирите елемента [3]. Може също така да има "баланс" между качествата, давайки общо 9 темперамента. Самата дума "темперамент" произлиза от латинското "temperare", разбърквам. В идеалната личност комплементарните характеристики или топло-хладно и сухо-влажно са идеално балансирани.

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) van Sertima, Ivan. The Golden Age of the Moor. Transaction Publishers, 1992. с. 17.
  2. ((en)) Sudhoff, Karl. Essays in the History of Medicine. Medical Life Press, New York, 1926. с. 67, 87, 104.
  3. ((en)) Boeree, C. George. Early Medicine and Physiology. // Посетен на 21 февруари 2013.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Four temperaments“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.