Чингиз Айтматов
Чингѝз Тореку̀лович Айтма̀тов е изтъкнат белетрист, който от 50-те години на 20-и век пише както на руски, така и на киргизки език разкази, повести, романи, сценарии.
| Чингиз Айтматов Чыңгыз Айтматов | |
| съветски и киргизки писател и политик | |
.jpg) | |
| Роден |
12 декември 1928 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Киргизстан |
| Националност |  СССР Киргизстан |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1952 – 2006 |
| Жанрове | роман, повест |
| Дебютни творби | „Вестникарчето Дзюйдо“ (1952) |
| Известни творби | „Голгота“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Керез Шамшибаева Мария Урматовна |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Чингиз Айтматов в Общомедия | |
На български са превеждани негови произведения като романа „Голгота“ – развихрил огромни литературни полемики, „Клеймото на Касандра“, „Белият параход“, „Джамиля“, „Сбогом, Гюлсаръ!“, „Тополчице моя, с червена забрадка“, „Денят по-дълъг е от век...“ – обявен за бестселър, повестите „Ранни жерави“, „Синеоката вълчица“ и други.
Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР.
От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това – на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс.
Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.
Библиография
редактиране
- „Ашым“, в превод на руски език от киргизки Г. Гнездилова (1953)
- „Сыпайчи“, в превод на автора (1954)
- „На реке Байдамтал“, в превод на автора и на В. Горячий
- „Белый дождь“, в превод на Г. Гнездилова (1954)
- „Соперники“, в превод на А. Дмитриева (1955)
- „Лицом к лицу“, в превод на А. Дроздов (1957)
- „Джамиля“, в превод на А. Дмитриева (1958)
- „Верблюжий глаз“, в превод на автора и на А. Дмитриева (1960)
- „Тополёк мой в красной косынке“ (1961), в превод на автора
- „Первый учитель“ (1962)
- „Материнское поле“ (1963)
- „Красное яблоко“ (1964)
- „Прощай, Гульсары!“ (1966)
- „Белият параход“ (1970)
- „Восхождение на Фудзияму“ (1973, пиеса, в съавторство с Калтай Мухамеджанов)
- „Ранние журавли“ (1975)
- „Пегий пёс, бегущий краем моря“ (1977)
- „В соавторстве с землёю и водою...“ Очерци, статии, беседи, интервюта (1978)
- „Буранный полустанок“ (1980, известна и поз заглавието „И дольше века длится день“)
- „Плаха“ (1986)
- „Богоматерь в снегах“ (незавършен роман) (1988)
- „Ода величию духа“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (1990)
- „Белое облако Чингисхана]]“ (1991)
- „Тавро Кассандры“ (1996)
- „Встреча с одним бахаи“ (Беседа с Фейзола Намдар) (1998)
- „Когда падают горы (Вечная невеста)“ (2006)
- „Земля и флейта“ (неиздадено)[1] (по другим данным „Флейта и земля“, в 1973—74 годах отдельные отрывки романа печатались в двух журналах Болгарии — „Пламьк“ и „Литературный фронт“, а в 1976 году роман был включен в 2-томный сборник трудов Ч. Айтматова, изданный на болгарском языке)[2]
- „Плач охотника над пропастью или исповедь на исходе века“, в съавторство с Мухтар Шаханов
- „Ода величию духа. Диалоги“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (2017)[3]
Източници
редактиране- ↑ Найдена рукопись ранее не известного романа Чингиза Айтматова. // Архивиран от оригинала на 2013-03-17. Посетен на 2012-09-25.
- ↑ Болгары уже 40 лет назад читали неизданное произведение Айтматова, Vestibezlesti.ru, 2 декабря 2016.
- ↑ Internet Innovations Foundation. Книга Чингиза Айтматова и Дайсаку Икеда „Ода величию духа. Диалоги“ переведена на киргизский язык - Министерство образования и науки Кыргызской Республики // edu.gov.kg. Архивиран от оригинала на 2017-04-20. Посетен на 2017-04-19. (на английски)
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Произведения на Айтматов в Lib.Ru
- „Плачът на писателя над пропастта“, разговор с Айтматов във в-к „Култура“, бр. 27 (2453), 13 юли 2001