Чирпански възвишения
Чирпанските възвишения са възвишения в най-южната част на Сърнена Средна гора, на територията на Област Стара Загора, северно от Чирпан.[1]
Чирпански възвишения | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Стара Загора) |
Част от | Средна гора |
Най-висок връх | Китката |
Надм. височина | 650,4 m |
Подробна карта | |
Възвишенията се издигат северно от град Чирпан между долините на левите притоци на Марица – Омуровска река (на запад) и Сазлийка (на изток). На север долините на малките реки Калфенска (от басейна на Омуровска река) и Чаталка (десен приток на Сазлийка) ги отделят от Сърнена гора, а на югозапад, юг и югоизток склоновете им постепенно потъват в Горнотракийската низина. Дължината им от запад на изток е около 20 km, а ширина от север на юг – до 15 km. Максимална височина е връх Китката (650,4 m), издигащ се на 2,5 km северозападно от село Средно градище.[1]
Изградени са предимно от мергелно-варовити скали и имат силно разчленен релеф. Климатът е преходно-континентален с мека зима, с краткотрайна снежна покривка и топло лято. От Чирпанските възвишения водят началото си няколко леви притока на Марица – Текирска, Старата река, Меричлерска и Мартинка. Почвите са предимно канелени горски. Малки участъци са покрити от дъбови гори, но като цяло са обезлесени. Общирните пасища предполагат развитие на животновъдството. Идеални условия за развитие на лозарството.[1]
Във възвишенията и по техните склонове са разположени 13 села:Държава Братя Даскалови, Винарово, Голям дол, Изворово, Могилово, Найденово, Ракитница, Рупките, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Съединение и Яворово.[1]
От север на юг, между селата Съединение и Спасово, на протежение от 15,1 km, преминава участък от третокласен път № 608 Казанлък – Съединение – Чирпан. В отсечката между селата Средногорово и Пъстрово трасето не е изградено и представлява горски (полски) път.[1]
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 543 – 544.