Чистобългарска наковалня за сладкодумство

„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“
	„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“
Информация
Вид	списание
Начало	1878 г.
Край	1879 г.
Собственик	Иван Богоров
Издател	Иван Богоров
Редактор	Иван Богоров
Език	български език; френски език
Политически	-
Свързани вестници	„Наковалня (вестник)“
Държава	България

„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ е първото българско списание, издавано след Освобождението.^[1]

Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният учен академик Иван Богоров.^[1] Печата се в печатниците на Янко Ковачев в Пловдив, Йован Вернай във Виена и на братя Прошек в София.^[2]

Посветено е на езикови въпроси; има мото „Докле езика живее, един народ не загива“. Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи.^[2] Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с изковани лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.^[1]^[2]

Думи от Богоров редактиране

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“.

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

предимство
предимствен
обноски
приемлив
приемливост
книжнина (литература)
познавач
чакалня
дъждобран
сегашно време
минало (заминало, преминало) време
редилник (вм. рус. правилник)
правилник (автор)
беляз (вм. рус. герб; картина)
бивалица (история)
книговище (библиотека)
небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
гостилня (хотел)
гостилник (хотелиер)
застан (станция, гара)
денник (дневник, журнал)
отсебен (специален)
правачница (фр. фабрика, рус. завод)
вестник
вестникар
часовник (сахат)
четец (читател)
пратеник
многопътен (многократен)
прочетник (рус. читател)
еднопътен (еднократен)
самосебен (собствен, специфичен, специален)
земеопис (география)
наговор (рус. заговор)
крайка (точка, пункт)
прязпол (профил)
прѝлич (образец, модел)
сподялба (причастие)
биватно (съществително)
обрезд (характер)
белезач (художник, рисувач)
брездеж (чертеж)
брездач (чертожник)
лъчитба (химия)
присъщие (рус. „присъствие“)
бивност (рус. „присъствие“)
градство (политика)
ветреник (газ)
притурно име (прилагателно)
свърз (съюз)
свързник (съюзник)
свръзка (копула)
свръшка (окончание)
четно име (числително име)
кланица (касапница)
плув (кораб)
самосвет (фотография)
самосветар (фотограф)
държавство (политика)
владалство (политика)
питен, попитен, питатен (въпросителен)
ставица (определителен член)
словница (граматика)
лѐкарство (медицина)
искреник (електричество)
гледобод (гледна точка)
чудатен (удивителен)
забележка
самоплув (параход)
провадилня (рус. посолство)
провдничество (рус. посолство)
средореч (рус. междуметие)
вместоиме (рус. местоимение)
запирка (рус. запетая)
запиратен (рус. препинателен)
дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
почетлив (вм. рус. уважаем)
тачлив (вм. рус. уважаем)
тръпен (пасивен, страдателен)
азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
мини-брод (паспорт)
пътулка (паспорт, тескере)
зададка (рус. задача)
училня (училище, школа)
училник (учител)
скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
трикътник (днес: триъгълник)
словник (текст)
вършатен (действителен, деятелен)
деен
дейност
деец
бездеен
бездейност
съдейност
сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
отговорник (ответник)
самораст (природа, натура)
саморастен (природен, натурален, физически)
разноски (харчове)
пла̀тен (материален)
тъкмост (точност)
презръчница (заведение)
самоуправа (автономия)
стопанствен (притежателен)
народоуправа (република)
народосбор (парламент)
преизповед (протест)
преизповедник (протестант)
преизповядам (протестирам)
писмар (секретар)
писачница (редакция)
цветило (боя)
каквина (качество)
колчавина (количество)
сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
цветарник (саксия)
основник (елемент)
ставник (елемент)
въгленик (въглерод)
водиник (водород)
кислиник (кислород)
затривач (убиец)
опорник (противник)
обаждатно клонене (изявително наклонение)
сговарятно клонене (условно наклонение)
молач (вм. тъжител)
лицевен (персонален)
свърз (рус. съюз)
придръжност (рус. зависимост)
придръжен (рус. зависим)
шестолик (куб)
казало (рус. сказуемо)
изведнъжен (внезапен)
еднодружен (взаимен)
сторник (фактор)
словник (текст)
равноденник (екватор)
пладник (меридиан)
поврътник (тропик)
азар (егоист)
азарски (егоистичен)
едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
бивалник, биваличник, биваличар (историк)
непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)

Източници редактиране

↑ ^а ^б ^в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4816.
↑ ^а ^б ^в Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1966. с. 498. Посетен на 2022-07-06.

[геб-1] а ^б ^в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4816.

[:0-2] а ^б ^в Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1966. с. 498. Посетен на 2022-07-06.

[1]

[2]